Нора Робъртс - Ключът на смелостта

— Не съм очаквала някой друг да ги изпълнява.

— Справяш се добре. — Брад замълча за миг, докато тя го гледаше втренчено. — Прецизно планиране, добър подбор, смел дизайн. Защо толкова държиш да вършиш всичко съвсем сама?

— Просто не искам да се чувстваш задължен, това е.

Той повдигна вежди.

— Неблагодарница.

Зоуи се предаде и тихо се засмя.

— Може би защото зная какво мога да върша сама, а не съм сигурна, че теб те бива. — Огледа плота, който Брад вече бе нарязал. — Изглежда, си добър.

— Дядо ми би се радвал да го чуе.

Усмихна му се над дъската.

— Искам да разкроя фолиото сама, за да мога да…

— Да погледнеш всичко тук в завършен вид и да кажеш: „Хей, аз направих това“.

— Точно така. Не мислех, че ще разбереш.

Брад се изправи, сложи ръце на кръста си и чаровно наклони глава встрани.

— Знаеш ли защо се върнах във Вали?

— Не. Признавам, че нямам представа.

— Попитай ме някога. Искаш ли да вземеш пистолета? Бързо ще свършим тази работа.

Не би могла да отрече, че работят добре заедно. Той не се държеше с нея както бе очаквала, сякаш не вярва, че може да бъде сръчна с инструментите. Тъкмо обратното, зачиташе способностите й.

Налагаше волята си за някои неща. Ако Зоуи искаше да носи нещо, което според него бе твърде тежко, бързаше да й се притече на помощ. Настоя да донесе хладилната чанта от долния етаж вместо нея.

Но тя не обръщаше внимание на тези неща, защото нямаше търпение да облепи първия си плот с фолио.

Въпреки че прозорците бяха отворени, миризмата на лепилото бе силна.

— Добре, че работим на малки сектори — отбеляза Брад. — Ако слагахме дълги ивици наведнъж, без вентилатор тук, докато свършим, щяхме да бъдем като пияни.

— Преди две години, когато обзавеждах кухнята си, се увлякох. Бях замаяна като пияница в събота вечер и задрямах на тревата в двора.

Брад се вгледа в лицето й и забеляза, че страните й са поруменели, но погледът й е ясен.

— Когато започнеш да се чувстваш така, кажи ми.

— Добре съм. — Зоуи докосна лепилото с върха на пръста си. — Почти е готово.

— Жалко. Не бих имал нищо против да те видя замаяна.

Тя срещна погледа му, докато изправяше гръб.

— Тук има доста свеж въздух.

— Все пак си зачервила бузите. — Леко докосна лицето й. — Имаш невероятна кожа.

— Това е нещо като реклама. — Зоуи не знаеше дали бузите й наистина са били зачервени преди тази реплика, но сега усети как пламнаха. — Ползвам повечето от продуктите, с които ще заредя салона. Имам чудесен омекотяващ серум.

— Така ли? — Устните му трепнаха, докато прокарваше пръсти по шията й. — Изглежда, действа.

— Не бих предлагала нещо, което не съм изпитала.

— Какво правиш за устните си?

Този въпрос я накара да зяпне от учудване.

— Какво?

— Какво ползваш. Имаш толкова нежни устни. — Брад плъзна меката част на палеца си по тях. — Гладки. Съблазнителни.

— Има един балсам, който… Не го прави.

— Кое?

— Не ме целувай. Този път няма да ме изненадаш. А и имаме работа.

— Права си. Но все някога работата ще свърши. Навярно лепилото вече се е стегнало. Готова ли си?

Тя кимна. Въпреки свежия въздух, бе леко замаяна. Може би заслугата бе на Брад. Предполагаше, че осъзнава въздействието на съсредоточения си изпепеляващ поглед.

Трябваше да свикне да му устоява, преди да загази.

Заедно повдигнаха ивицата фолио. Бе необходима голяма точност и координираност, за да постигнат идеално гладка повърхност. Когато лепилото от фолиото и това, което бяха намазали върху плоскостта се съединеше, нямаше връщане.

Щом загладиха ръбовете и всеки милиметър прилепна плътно, тя се отдръпна назад.

Да, идеята й за заоблени ръбове се оказа добра. Бе семпло, практично и същевременно придаваше изтънченост.

Може би клиентите нямаше да забелязват подробностите, но важно бе въздействието.

— Изглежда чудесно — каза Брад, когато застана до нея. — Остроумно хрумване е да пробиеш отвори в поставките за кабелите на джаджите, които ще ползваш.

— Наричат се сешоари и маши.

— Да. Никъде няма да висят кабели, да се заплитат и салонът ти ще изглежда подреден.

— Искам обстановката да бъде изискана и отпускаща.

— Какво ще правиш с хората в другите стаи?

— О, тайни ритуали. — Зоуи размаха ръка и го накара да се усмихне. — А когато спечеля достатъчно, за да вложа солидна сума, ще инсталирам шведски душ и вана за хидротерапия в банята. Ще я превърна в нещо като място за терапевтични процедури с вода. Но това е в далечна перспектива. Сега най-важното е да оборудвам двете маси във фризьорския салон.