Нора Робъртс: Ключът на смелостта

Не за първи път вечеряше в тази трапезария с висок таван и силен огън в камината. Всичко изглеждаше прекрасно на светлината на полилеите и свещите.

Но знаеше как ще завърши вечерта. Нямаше да има жребий и трите с Малъри и Дейна да изтеглят дискове от резбована кутийка, за да видят на коя ще се падне онзи с гравираната емблема на ключ.

Малъри и Дейна бяха преминали успешно изпитанията си, въпреки че шансовете им изглеждаха нищожни. Бяха открили своите ключове и двете ключалки бяха тържествено отворени.

Беше им помогнала с идеи, подкрепа и дори вдъхване на кураж. Но едва сега, когато настъпи нейният час, разбра какво бреме е носила всяка от тях на плещите си. Накрая и Малъри, и Дейна бяха надникнали дълбоко в себе си, за да открият пътя към ключовете.

Сега тя носеше бреме, тя поемаше риск. И трябваше да използва шанса си.

Ако не проявеше достатъчно смелост, съобразителност и сила, всичко постигнато досега щеше да отиде на вятъра.

С мъка преглъщаше хапките и дори превъзходното свинско печено присядаше на гърлото й.

На масата се водеха разговори, сякаш домакините и гостите просто се бяха събрали на приятелска вечеря. Малъри и Флин седяха точно срещу нея. Златистите къдрици на Малъри бяха пригладени зад ушите и момичешкото й лице бе открито. Големите й сини очи се изпълниха с вълнение и радост, когато заговори за работата в „Малки удоволствия“.

От време на време Флин докосваше ръката или рамото й, сякаш искаше да каже: „Радвам се, че си тук и че сме заедно“. Тези нехайни ласки стопляха сърцето на Зоуи.

За да бъде съзнанието й заето с по-леки мисли, започна да си представя какво би направила с косите му, ако й позволеше. Имаха наситен кестеняв цвят и бяха гъсти и чупливи. Би могла да ги оформи и все пак да изглеждат небрежно разрошени, което подхождаше на издълженото му лице и формата на тъмнозелените му очи. Мислено промени прическите и на всички останали.

Изведнъж подскочи, когато Брад я срита под масата.

— Какво?

— Слез на земята.

— Просто се бях замислила, това е.

— Не ядеш — изтъкна той.

Раздразнена, тя набоде хапка месо.

— Ям.

Бе напрегната и гласът й трепереше. Не би могъл да я упрекне, но му хрумна сигурен начин да я поразсее.

— Саймън изглежда доволен.

Зоуи хвърли поглед към сина си. Роуина го бе настанила до себе си и явно водеха интересен разговор, докато момчето с апетит поглъщаше порцията си.

„Няма нужда да се отбиваме в «Макдоналдс»“, каза си Зоуи с усмивка.

— Лесно се сприятелява. Дори с магьосници.

— Магьосници? — повтори Брад.

— Смята ги за такива. Слушаше с интерес, когато му разказвах за тях, стори му се вълнуващо.

— Няма нищо по-вълнуващо за едно хлапе от борбата между доброто и злото. Но за теб нещата не са толкова прости.

Зоуи набоде ново парче от печеното и го премести от единия кран на чинията си в другия.

— Малъри и Дейна се справиха. И аз мога.

— Разбира се. — Брад продължи да се храни, докато тя го гледаше намръщено. — Е, поръча ли нова дограма за салона?

— Вчера.

Кимна, сякаш това бе новина за него. Не мислеше, че би одобрила разпореждането му персоналът на „Хоуммейкърс“ да му докладва, когато приемат поръчката й.

— Мога да ти помогна да смениш дограмата.

— Няма нужда. Мога и сама.

— Обичам да работя с дърво, когато имам възможност. — Усмихваше й се чаровно и говореше с непринуден приятелски тон. — В кръвта ми е. А осветлението? Реши ли вече?

Бе успял да отвлече вниманието й. Дори и да не й бе приятно да разговаря с него, поне бе престанала да мисли за ключа и бе започнала да се храни.

Бе луд по нея. Или просто не бе с всичкия си. Не получаваше никакво насърчение от дамата. Държеше се хладно и заядливо с него още от първата им среща преди близо два месеца. Освен един-единствен път, когато бе успял да я изненада с целувка.

Тогава не бе имало и следа от обичайната й надменност и заядливост и Брад се надяваше изживяването да е било също толкова влудяващо за нея, колкото за него.

Сега бе готов да се впусне във фантазии как притиска устни към прелестната й дълга шия.

Мислеше и за детето й. Саймън бе като допълнителна награда в пакетче чипс или бисквити. Забавно, будно и интересно момче, с което бе истинско удоволствие да се общува. Дори и да не изпитваше влечение към майка му, с радост би прекарвал доста време с него.

Проблемът бе, че Саймън се радваше на компанията му доста повече, отколкото Зоуи. Засега. Но Брадли Чарлз Вейн IV никога не се предаваше и постигаше това, което искаше.