Нора Робъртс - Ключът на смелостта

— Сами сме — увери я Малъри.

— Господи! — извика тя и подскочи от радост. — Успяхме!

— За един ден станахме най-известната фирма в града — обади се Дейна от пода. — Никога в живота си не съм била толкова уморена. Мога да заспя тук и да не помръдна, докато стане време да отваряме утре сутринта.

— Вече сме хит. Видяхте ли? — Малъри затананика и направи пирует. — Всичко потръгна точно както се надявахме. Една от клиентките ти за маникюр купи стъклена купа.

— А две от твоите клиентки дойдоха да запишат часове за пълен пакет процедури за тяло.

— Продадох книги на всички жители на този град — извика Дейна и опря чело на коленете си.

— Мисля, че всеки от тях после мина през галерията ми и накрая през салона на Зоуи. Много им хареса. Колко пъти днес чухте хората да казват, че всичко тук е прекрасно, че е забавно и че откриването на този център е най-хубавото нещо, което се е случвало във Вали?

— Безброй много. — Дейна вдигна глава. — Ще имам нужда от още една помощничка. С Джоана едва смогваме.

— Отново трябва да поръчам продукти. — Зоуи хвърли поглед към горния етаж. — Не е зле още сега да съставя списък.

— Стига работа за днес. — Малъри хвана ръката й. — Ще празнуваме. В кухнята има шампанско.

— През последните три месеца изпих повече шампанско, отколкото през целия си живот. — Дейна въздъхна. — Но защо не? Кой ще ме отнесе до там?

Зоуи и Малъри подадоха ръце и й помогнаха да се изправи.

— Слава Богу, че тази вечер не се налага да готвя. Остана предостатъчно храна от снощи. Нямам търпение да разкажа на Брадли и Саймън за днес. Това, което видяха сутринта, беше нищо.

— Дано успея да придумам Джордън да поразтрива краката ми поне час.

Когато влязоха в кухнята, Дейна пъхна глава в хладилника за шампанското.

— Не забравяйте, че в неделя започваме да обсъждаме плановете за сватбите. Февруари е по-близо, отколкото мислите.

— Да си дадем малко почивка. — Дейна извади бутилката. — Какво си донесла, Зоуи?

— Беше на плота. — Държеше кутия, увита в лъскаво фолио и вързана със златиста панделка, на която висяха три златни ключа. — Нали не е от твоите опаковки, Малъри?

— Не. Но е красива, трябва да разбера откъде е. Не прилича на нещо забравено от мой клиент.

— Може би някой от мъжете се е промъкнал да ни остави подарък — предположи Дейна и побутна кутията, преди да посегне към чашите. — Много мило.

— Има само един начин да разберем. — Зоуи внимателно започна да разтваря фолиото по ръбовете. — Сърце не ми дава да го разкъсам. Твърде красиво е.

— Не бързай. Така е по-вълнуващо. — Малъри се облегна на плота, докато Дейна отваряше шампанското. — Изтощена съм, но се чувствам доволна. Почти като след страхотен секс. — Хвърли поглед към Зоуи и я видя да повдига капака. — Какво е?

— Вътре има три по-малки кутийки. И бележка. — Първо извади кутийките. — За нас са. Гравирани са имената ни. Господи, изглеждат, сякаш са от истинско злато.

Дейна грабна своята и зяпна, когато Малъри я перна по ръката.

— Не я отваряй все още. Първо да прочетем бележката.

— Много си стриктна. Какво пише, Зоуи?

— О, о! От Роуина е.

Повдигна листа, за да прочетат посланието едновременно.

Мои най-скъпи приятелки.

Зная, че получавате това писмо в щастлив момент и се радвам за вас. С Пит отново изразяваме своята обич и благодарност. В нашия свят трябва да бъде свършена още доста работа, но равновесието постепенно се възстановява. Вече започнаха празненства. Сенките никога не могат да бъдат разсеяни напълно, но сред тях светлината грее по-ярко.

Докато пиша тези редове, седя в градината и слушам гласове, които дълго време бяха замлъкнали. В тях има радост, както и в мен.

Изпращам ви дар от трите дъщери, които пожелаха да дадат на всяка от вас знак, за да й напомня за връзката, която е споделила с тях.

В деня на сватбите ви ще има тържества и от тази страна на Завесата. Боговете благославят вас и любимите ви.

С обич към вас, годениците ви и всички, които са ви скъпи,

— Струва ми се… спокойна. — Малъри въздъхна. — Толкова се радвам за нея.

Зоуи остави бележката и прокара пръсти по листа.

— Да отворим кутийките заедно.

Взеха ги и повдигнаха капаците.

— О! — Едновременно с приятелките си, Зоуи извади медальон с дълга златна верижка. — Медальоните, които носят на картината. Роуина каза, че са подарък от баща им.

Леко докосна тъмнозеления изумруд на своя.

— Толкова са изящни. — Малъри с възхищение се взираше в яркия си сапфир. — Великолепни са.