Нора Робъртс - Ключът на смелостта

„Трябва да се направи нещо“, помисли си Зоуи.

Но се усмихна, защото знаеше, че Роуина очаква това.

— Приготвяла ли си картофено пюре?

— Не.

— Ела. Ще те науча.

Събраха се около масата пред запалената камина и пламтящите свещи. Роуина успяваше да прикрива тъгата си със смях и непринудени разговори. Шампанското искреше в чашите, които не оставаха празни. От ръка на ръка се подаваха чинии и купи в безкрайна въртележка от изобилие.

— Това ще ти хареса — каза Зоуи на Пит, когато му предложи картофено пюре. — Роуина го приготви.

Той повдигна вежди.

— Как?

— Както са го приготвяли жените в продължение на много години.

В другия край на масата Роуина наклони глава встрани.

— Пит се двоуми дали да го опита. Моят смел воин се бои, че ще се наложи да яде каша и да си представя, че е амброзия.

За да докаже смелостта или любовта си, Пит сипа в чинията си малка купчина картофено пюре.

— Хубав пръстен — каза той на Зоуи и кимна към диамантите на пръста й.

— Да.

Тя завъртя ръка и със задоволство проследи отраженията на пламъците, от което камъчетата заблестяха.

— Късметлия си — каза Пит на Брадли.

— Така е. За съжаление трябва да приема и този малък грозник. — Намигна на Саймън. — Но си струва жертвата.

— Толкова много сватби — възкликна Роуина. — Толкова много планове. Определихте ли дати?

— Напоследък бяхме малко заети — започна Флин.

Малъри съблазнително примигна срещу него.

— Вече не сме.

— О. — Лицето му леко пребледня. — Права си. Е… не зная. Хм… — Всички насочиха вниманието си към него и това го накара да се почувства неловко. — Защо гледате мен? Тримата се возим в една лодка.

— Ти са кормчията, синко — каза Джордън и продължи да хапва от пуешкото.

— Господи. Наближава Коледа. Как ти се струва?

— Твърде скоро е. — Малъри поклати глава. — Надяваме се в „Малки удоволствия“ да има навалица по празниците, а и все още не съм избрала модел за рокля. Трябва да се погрижим за цветята, украсата и…

— Когато се захванеш с тези неща, ще ти бъдат нужни най-малко три-четири години. Страхотно пюре — обърна се той към Роуина.

— Благодаря.

— Определено няма да ми трябват три-четири години. Аз съм организирана жена, която знае какво иска. Това, че държа на голяма сватба, на която всичко да бъде идеално, не означава, че не мога да се справя с подготовката в разумен срок. Стига увъртания, Хенеси.

— Свети Валентин.

— Какво?

Вълнуващо бе да срещне смаяния поглед на големите й сини очи.

— Четиринадесети февруари. — Въодушевен, Флин хвана ръката й и я целуна. — Омъжи се за мен, Малъри. Бъди моята любима в деня на Свети Валентин.

— Повдига ми се от тази сантименталност — промърмори Джордън под носа си и получи рязко смушкване с лакът в ребрата от Дейна.

— Свети Валентин. — Малъри имаше чувството, че се разтапя. — Толкова е съвършено. Прекрасно. Да! — Скочи от стола и обви ръце около врата му. — Няма да намериш извинение, ако някога забравиш за годишнината ни.

— Винаги има уловка.

— Е, юнако. — Дейна отново побутна Джордън с лакът. — Стягай се.

— Какво лошо има в това, което каза той? Освен сантименталната част.

— Да! — извика Малъри и очите й заблестяха. — Да го направим заедно. Всички. Тройна сватба на Свети Валентин. Чудесна дата.

— Аз съм съгласен. — Брад погледна Зоуи. — Какво ще кажеш?

— Ще се получи съвършен кръг.

— Трябва ли да облека костюм? — попита Саймън.

— Да — решително отвърна майка му.

— Така си и помислих — промърмори той, когато всички развълнувано заговориха за плановете за сватбите.

След вечерята се преместиха в приемната с портрета, от който ги гледаха трите дъщери. В камината гореше огън със златисти и червени пламъци. Бяха запалени стотици свещи.

— Напрегната съм — прошепна Зоуи и стисна ръката на Брад. — Глупаво е да бъда неспокойна сега.

Той повдигна ръката й към устните си.

— Много ти се събра за един ден, героиньо.

Тя се засмя, но стомахът й се сви, когато Пит извади стъкленото ковчеже.

— Творец, пазителка на книгите и воин. — Сложи го върху пиедестала и сините сияния в него запулсираха. — Отвътре и отвън, огледало и ехо. Чрез сърцата, умовете и смелостта им ще бъде отворена и последната ключалка.

Застана от едната страна, а Роуина зае мястото си от другата.

— Моля те — каза тя на Зоуи. — Изпрати ги у дома.

Възвърна спокойствието си и докато вървеше към ковчежето, сърцето й биеше равномерно. Усещаше формата на ключа в ръката си и топлината му. Сиянията зад стъклените стени пърхаха като криле.