Нора Робъртс - Ключът на смелостта

— Черпиш сила от болката на другите. И от скръбта им. Това ли е душата ти?

— Умна си за смъртна — призна той. — Мракът винаги надделява над светлината. Избирам неговата сила и докато онези, които се стремят да съхранят светлината, са увлечени в политика, дипломация и водене на битки по правилата, аз използвам мрака. Затова съм тук и постъпвам както желая, за да постигна целите си. Малка пречка като теб или тях не ще ме спре. А сега — ключа!

— Няма да го получиш.

Доловила напиращия в него гняв, Зоуи инстинктивно се подготви да избегне удара на вдигнатата му ръка.

През завесата от снежинки изскочи Брад. Проблесна нож, чието острие се заби, но тя не видя къде. Хвърли се напред, но политна обратно, когато Брад бе тласнат към нея.

— Как смееш?

На черния плащ на Кейн се появи петно от кръв. Брад застана пред Зоуи.

— А ти? — извика той в отговор. — Ще се осмелиш ли да се биеш с мъж, или нападаш само жени?

Завъртя ножа в ръката си.

— Или само смъртни — каза Пит, който пристъпваше към тях в снега. — Ще застанеш ли срещу равностоен противник, Кейн, сила срещу сила, бог срещу бог?

— С удоволствие.

— Назад — нареди Пит на Роуина, когато понечи да застане до него.

— Да. — Кейн вдигна ръка. — Назад.

Въздухът се раздвижи като вълна, която издигна Зоуи и я накара да загуби равновесие. Падна по гръб до реката. Превъзмогна болката, обърна се и видя Брад на няколко крачки разстояние с разкървавени устни. Пълзеше към ножа, който бе излетял от ръката му.

Придържайки ударената си ръка, тя застана на колене. Роуина лежеше неподвижна върху сивия сняг, може би мъртва. Каквато и сила да бе използвал Кейн, явно бе насочена срещу нея.

Пит все още бе на крака и се сражаваше, макар и покрит с рани. Прехвърчаха искри от сблъсъка на свръхестествени сили, които пронизително изсвистяваха и оставяха огнени дири.

— Стой долу — нареди Брад, изплю кръв и грабна ножа. — Втурна се към Кейн, но стената от сняг и мъгла го отблъсна. — Тръгвай към „Пийк“! — изкрещя той на Зоуи. — Завърти ключа.

— Няма време.

„Мракът надделява над светлината“, спомни си тя, докато пълзеше към Роуина.

Усещаше тежестта му, насладата му от предвкусването на победата. С треперещи пръсти обхвана китката на Роуина. Бе студена, но имаше пулс.

„И боговете дишат — помисли си Зоуи. — Но и умират“.

Стисна ръката й и погледна към Пит, който падна на едно коляно, завъртя се и на косъм избегна смъртоносен удар.

— Помогни ми — промълви Зоуи. — Помогни ми да го спра.

Повдигна главата на Роуина от снега и я разтърси, докато Брад се бореше да проникне през стената.

Ако успееше да свести Роуина, нейната сила щеше да се слее с тази на Пит и да спечелят битката. Не желаеше да използва снега, създаден от Кейн, и затова се довлече до реката да загребе вода. На повърхността се открои отражението на младата жена-воин с нейното лице.

— Помогни ми — каза ти отново и потопи ръка във водата.

Когато я извади, държеше в нея меч.

Сребърното острие проблесна на слабата светлина и звънът му се сля със свиренето на вятъра. Излъчваше сила, чиста като пода та.

Зоуи стисна дръжката с две ръце и се изправи. Втурна се напред с вдигнат меч. От гърлото й се изтръгна боен вик, сякаш не бе нейният глас. Накара Кейн рязко да се обърне.

Раздра стената с меча и премина през нея. Проблесна ореол от светлина, като при късо съединение. В главата й звучаха хиляди писъци, а кожата й пареше. Когато Кейн замахна да нанесе удар, заби острието право в сърцето му.

Земята се надигна под краката й. Раменете й потръпнаха от внезапния студ. Проследи промените в изражението му — ярост, изумление и дори страх. Цветът на очите му стана искрящо червен, кожата му провисна, бузите му хлътнаха и илюзорната му красота напълно изчезна.

Косите му посивяха и се превърнаха в редки, проскубани кичури, а устните му изтъняха и оголиха зъби, остри като саби.

Въпреки че залиташе от напрежение, Зоуи здраво задържа меча в ръката си, когато той падна. Задъхана, застана надвесена над него и видя смъртта на един бог.

Мъглата го погълна, или той нея, докато не остана нищо друго, освен сянката му върху снега, който изведнъж се стопи. Тя се подпря на меча, забит в пръстта.

— Добре се биеш, мамче — промълви Пит с треперещ от болка глас, коленичи пред нея и целуна ръката й. — Дължа ти повече от живота си.

— Роуина… Зле е.

— Ще се погрижа за нея. — С очевидно усилие, Пит се изправи и се усмихна, когато Зоуи му подаде меча. — Принадлежи на теб — каза той и приклекна до любимата си.