Нора Робъртс - Ключът на смелостта

Зоуи не се сети да вземе яке, но не усещаше брулещия вятър. Смехът на Саймън, който играеше с кучетата, стопляше сърцето й и сякаш разсейваше студа.

Брад бе застанал на пътеката с ръце в джобовете и усмихнато гледаше хранилката. Когато чу стъпките й, той се обърна и я поздрави.

— Какво мислиш?

Бе помогнала на Саймън да превърне лъскавия червен каубойски ботуш в хранилка за птици. Бе направлявала ръката му, докато изрязваше отвор в кожата, и бе гледала как измерва парчетата шперплат за малкия наклонен покрив.

Помнеше колко бе горд с творението си и доволен, че никой друг в класа няма да има като неговата хранилка.

Беше й казал, че ще я закачат в задния двор у дома, когато получи оценка и си я вземе обратно.

„У дома“, помисли си тя.

— Саймън ти я е подарил? — плахо попита Зоуи.

— Да. Получил е „отличен“.

— Да, зная.

— Решихме… Защо си излязла без палто?

С въздишка на раздразнение, Брад свали якето си и я накара да пъхне ръцете си в меките кожени ръкави.

— Видях ви през прозореца на кухнята. Видях те да закачаш това нещо в красивата градина зад красивата си къща.

— Добре. — Явно озадачен, той сви рамене. — Е, и?

— Подарил ти е хранилката си за птици, а ти я закачи. — В гърлото й напираха сълзи. — Брадли, сигурно е най-смешното нещо, което си виждал в живота си. Стар ботуш с дупка. Ще го виждаш винаги, когато погледнеш през прозореца, както и всеки, който дойде в дома ти.

— Това е идеята. — Отдръпна се назад и лицето му засия — Страхотна гледка.

— Брадли, ще те попитам нещо. Тази сутрин след онова, което се случи, реших, че трябва да го изрека. Но исках първо да поговоря със Саймън и… — Отново погледна хранилката и се усмихна. — Очевидно няма нужда да му обяснявам. Той вече е направил избора си.

— Какво искаш да ме попиташ?

Брад протегна ръка и леко побутна ботуша, за да му се порадва, докато се люлее.

— Да ти предложа да се ожениш за мен. — Смелостта й се изпари, когато той отпусна ръка и втренчи поглед в нея. Но Зоуи хвана ръката му и я притисна между дланите си. — Щях да изчакам, докато изпитанието свърши и го обсъдя със Саймън… и докато престана да се боя какво ще стане, ако ти отправя това предложение. Но сега мисля, че беше грешка да отлагам и да не разкривам чувствата си към теб. Толкова те обичам, че се боях да го призная пред себе си и пред теб. Дори да се доверя на Саймън. Господи, защо не кажеш нещо, за да престана да бърборя несвързано…

— Е. Успя да ме изненадаш. Почакай.

Каквато и реакция да бе очаквала, определено не бе да се отдалечи и да повика Саймън при себе си. Страните й пламнаха, а цялото й тяло изтръпна, сякаш от студ. Не бе сигурна дали изпитва ужас, болка или гняв. Загърна се в якето му, когато го видя да прошепва нещо в ухото на сина й.

Не чу думите му, но в отговор Саймън бързо кимна и с радостен вик се втурна към къщата.

Брад пъхна палци в джобовете на панталона си и се върна при нея. Изражението му бе спокойно и приветливо.

— Да видим, докъде бяхме стигнали? Ти ми предложи брак, защото закачих в градината си хранилката, която Саймън ми подари.

— Да. Не. За бога, Брадли, не ме изкарвай пълна глупачка. Освен на мен, Саймън е правил подаръци единствено на семейство Хенсън, които за него са като баба и дядо. Подарил ти я е, защото те обича, и си помислих… Ти я закачи.

— Случайно ми харесва. — Брад се усмихна глуповато и потупа с пръсти червения кожен ботуш. — Струва ми се, че за съжаление ти не оценяваш художествената стойност на изделието. Въпреки това…

— Не ми говори за художествена стойност. Ще ти кажа нещо, Брадли Чарлз Вейн IV. Ако не си готов да докажеш искреността на думите си, че си влюбен в мен, явно не знаеш с кого си имаш работа.

Той стоеше срещу нея и я гледаше, широко усмихнат.

— Така ли?

— За мен бракът не е шега работа. Това очаквам от мъжа, когото обичам и който твърди, че изпитва същите чувства към мен. Синът ми заслужава баща, а не просто мъж, който поддържа неангажираща връзка с майка му. Не би било достатъчно за никого от двама ни.

Брад кимна.

— Вече всичко ми е ясно.

— Донесох го! Донесох го! — Саймън излетя като куршум от къщата. — Беше точно където…

Замълча, щом срещна предупредителния поглед на Брад, но раменете му се тресяха от смях.

— Искам да узная какво толкова смешно има.

— Малка мъжка тайна между мен и Саймън — отвърна Брад и с ловко движение грабна кутийката от ръката на момчето. — Преди известно време си поговорихме по един въпрос и…