Нора Робъртс - Ключът на смелостта

Дълбоко си пое дъх и го задържа, преди да пъхне ключа в ключалката и да го завърти.

Почувства прилив на топлина в пръстите си. Пламна светлина, бяла, чиста и ярка. С възхищение се загледа в нея, когато капакът се повдигна, стъклените стени без звук се разбиха на ситни прашинки и се издигнаха то спирали във въздуха.

Трите сини сияния полетяха свободни и закръжиха из стаята, сливайки се едно с друго като опашка на комета. Край тях проблясваха боди и сини искри.

Опиянена от гледката, Зоуи чу вика на Саймън.

— Хей, супер!

Плахо протегна ръка и докосна едната от въртящите се сини светлини. След миг тя се спря върху дланта й. Красотата й и допирът до нея я изпълниха с такава радост и обич, че я накараха да се олюлеел.

Бе поразена, когато видя Малъри и Дейна да стоят като нея с протегнати ръце и пулсиращи сини сияния над дланите.

„Докоснахме душите им“, осъзна тя.

Изведнъж те весело заподскачаха от ръка на ръка, завъртяха се около мъжете като в съблазнителен танц, поиграха си със Саймън и го накараха да се засмее, прелетяха над главите на кучетата и застанаха пред Роуина и Пит, които бяха коленичили и ги гледаха с благоговение.

— Толкова е красиво. — Малъри хвана ръцете на Зоуи и Дейна. — Никога не съм виждала такава красота.

Трите сияния отново се издигнаха и образуваха съвършен кръг, а след това се разделиха и полетяха като стрели към портрета. Влязоха в него.

Цветовете на картината заискриха още по-ярки. Зоуи би се заклела, че за миг чу ударите на три сърца.

След това всичко утихна.

— Свободни са — промълви Роуина през сълзи. — Вече са си у дома. — Застана до трите жени. — Никога не бих могла да ви се отплатя. Това, което ви даваме, е само знак на признателност. — Целуна всяка от трите. — Ще ви помоля да седнете. Зная, че утре ще бъде важен ден за вас и ще имате доста работа, но трябва да обсъдим още няколко неща.

— Не съм сигурна дали ще мога да водя сериозен разговор сега. — Зоуи сложи ръка пред устата си и се загледа в портрета. — Или когато и да било.

— Шампанско. — Роуина наведе глава назад и се засмя — Да отпразнуваме този щастлив ден. За нашата радост и вашето бъдеще. — Завъртя се и взе високите чаши, които Пит вече наливаше. — Денят на благодарността. — Лицето й засия, докато им ги подаваше. — Чудесен ден. В живота има интересни съвпадения, нали? Вие намерихте пътя си.

— Да приключим с деловата страна — настоя Пит. — Сумите ще бъдат преведени незабавно в банковите ви сметки, както се договорихме.

— Не.

Дейна седна, отпи глътка шампанско и с крайчеца на окото си видя закачливата усмивка на Зоуи, когато Пит примигна.

— Моля?

— Повече ли искате? — С жест на примирение, Роуина вдигна ръка. — Не възразявай — каза тя, преди Пит да заговори. — Ако сумата им се струва недостатъчна, ще получат по-голяма.

— Не — повтори Дейна. — Не искаме повече. Не искаме нищо. — Посочи към Брад. — Господин Бизнес има думата.

— Страната-изпълнител се отказва от възнаграждението — започна той, преливайки от щастие и обич към трите жени. — След като обсъдихме условията по договора, бе постигнато единодушно съгласие за отказ от друга сума, освен вече получената. — Извади декларацията, която набързо бе съставил по техни наставления, подписана от трите в присъствието на Флин, Джордън, самия него и Саймън като свидетели. — Този документ, макар и неофициален, е неоспорим и валиден.

Подаде го на Пит и изчака да го разгледа.

— Възнаграждението беше договорено — понечи да възрази той.

— Това беше преди. — Малъри вдигна поглед към портрета. — Преди да опознаем и вас, и тях. Изглеждаше просто игра-предизвикателство. Не можем да приемем тези пари.

— Решихме да се откажем от тях — продължи Дейна — не защото ни е достатъчно, че всичко свърши. — Нехайно сви рамене. — Не желаем да извлечем полза от страданието на техните пуши.

— Парите не означават нищо за нас — намеси се Роуина.

— Знаем — кимна Зоуи. — Но за нас означават, така че не можем. Каквото и да стане отсега нататък, каквото и да постигнем, ще го постигнем сами, заедно. Такова е решението ни и… очакваме да го уважите — завърши тя.

— Честта няма цена — каза Пит със сериозен тон. — Възхищавам ви се.

— Е, да вдигнем тост. — Дейна повдигна чашата си. — За първи път пия за това, че съм отказала един милион долара.

Роуина се приближи към Зоуи.

— Може ли да останем насаме за момент?

Бе очаквала този миг, но не помръдна от мястото си.