Нора Робъртс - Карибски романс

— Тя знае ли, че се занимаваш с наркотици и убийства?

— Жена ми мисли, че имаме страхотен борсов посредник — ухили се Амбъкъл. — От десет години превозвам снежец, а тя не би различила кокаин от пудра захар. Аз държа семейството и бизнесът да са две отделни неща. Горката женица ще се поболее, щом разбере, че с теб се е случило нещастие. А сега ще се поразходим малко. Ти ще ми разкажеш за тристате хиляди, които нашият приятел Джери ми отмъкна под носа. Потегляй, Скот.

— Не!

Като мислеше единствено как да се спаси, Лиз се метна към борда. С един замах Амбъкъл я бутна обратно на палубата. Поклати укорително глава, изтупа ръце и рече:

— Не исках работата тъй да се оплеска. Мислех, видиш ли, че като ти повредя акваланга, здравата ще се стреснеш и ще дадеш заден ход. Всъщност, винаги си ми харесвала, малка госпожичке. Ама, какво да се прави, бизнесът си е бизнес — въздъхна той театрално и се обърна към Скот. — След като си заел мястото на Пабло, предполагам знаеш как да се оправиш.

— Има си хас да не знам! — той измъкна пистолета. Очите му се приковаха в Лиз. Тя занемя, а Трайдънт извърна дулото към Амбъкъл. — Арестуван си — с другата ръка извади полицейска значка. — Имаш право да мълчиш…

Това бе последното, което Лиз чу, преди да зарови лице в шепи и да се разридае.

— Искам да знам, по дяволите, какво става тук! Намираха се в кабинета на Моралес, но Джоунъс не пожела да седне. Беше застанал зад стола на Лиз, стиснал с ръце облегалката. Само някой да се приближеше до нея, първо щеше да удря, после да пита. Вече беше проснал на земята нещастния детектив, който се бе опитал да го спре, когато се втурна на палубата на „Изгнаник“, видял я да стои там със Скот.

С ръце, скръстени върху бюрото, Моралес го изгледа продължително.

— Вероятно обяснението би трябвало да дойде от вашия сънародник.

— Специален агент Доналд Скот. — Мъжът, когото Лиз познаваше като Скот Трайдънт, беше приседнал върху ъгъла на бюрото. — Извинявам се за измамата, Лиз.

Гласът му, привидно спокоен, не можеше да скрие вълнението, което сякаш бълбукаше в него. Той сръбна от кафето си и впери поглед в Джоунъс. Обясненията нямаше да минат лесно пред този тук, помисли. Винаги бе вярвал обаче, че целта оправдава средствата.

— По дирите съм на този кучи син от три години, — отпи пак, сякаш вкусваше триумфа. — Отне ни две, преди да проникнем в организацията им, ала дори тогава не можах да установя контакт с главатаря на шайката. За да се добера до него, трябваше да мина през повече канали, отколкото човек да стигне до тайните служби. Крайно предпазлив бе негодникът. През последните осем месеца работех с Манчес като Скот Трайдънт. Той беше най-близо стоящия до Амбъкъл, на когото успях да попадна.

— Вие я използвахте — Джоунъс постави ръка на рамото й. — Напъхахте я на вълка в устата.

— М-да. Проблемът беше, че дълго време не бяхме сигурни дали тя не бе замесена и доколко. Знаехме за павилиона ти, Лиз. Знаехме също, че си опитен водолаз. Всъщност, няма нещо за теб, което да не ни е известно. Някое време ти беше заподозряна номер едно.

— Заподозряна? — скръстила прилежно ръце в скута си, сега тя бе готова да кипне. — Подозирали сте мен?

— Напуснала си Щатите преди десет години. Нито веднъж не си се връщала. Имаш както контакти, така и начини да ръководиш един контрабанден канал. Държиш дъщеря си далеч от острова през по-голямата част от годината, при това тя посещава едно от най-добрите училища в Хюстън.

— Това си е моя работа.

— Такива подробности стават и наша работа. Когато прибра Джери Шарп в къщата си и му даде работа, везните на подозренията ни се наклониха още повече към теб. Той самият не мислеше така, но ние тогава го използвахме не за да му искаме мнението.

Лиз усети как пръстите на Джоунъс се впиха в стола. Вдигна ръка и я постави върху тях.

— Как така сте го използвали?

— Свързахме се с Джери Шарп в Ню Орлийнс. Той беше другият, за когото знаехме всичко. Беше далавераджия, играч, ала притежаваше стил — Скот отново надигна чашата с кафе, като не сваляше очи от Джоунъс. — Предложихме му сделка. Да се промъкне вътре в организацията и да ни снабдява с информация, а ние да забравим някои негови… Прегрешения. Аз харесвах брат ви, господин Шарп. Наистина го харесвах. Ако само бе могъл да се укроти малко, от него щеше да стане превъзходно ченге. „Обуздаване на лошите момчета“ — така го наричаше той.

— Да не искате да кажете, че Джери е работил за вас? — попита изумено Джоунъс. В душата му се надигаше хаос от чувства. Картината, която с усилие се бе мъчил да приеме, сега се променяше.