Нора Робъртс: Карибски романс

Вече наближавайки плажа, Лиз беше взела решение.

— Какво ще нравиш днес?

— Аз ли? — Джоунъс също беше взел решение. — Ще седя на слънце и няма да правя нищо.

— Как така, съвсем нищо? — изгледа го невярващо тя. — Целия ден?

— Известно е под името почивка или свободен ден. Ако са няколко подред, се нарича отпуск. Аз и бездруго съм в отпуск. Уж щях да го прекарам в Париж.

Париж! Подхождаше му. Как ли миришеше въздухът в Париж?

— Ако ти стане скучно, на лодките със сигурност ще приветстват допълнителната работна ръка.

— Благодаря, предостатъчно ми дойде гмуркането напоследък.

Той се отпусна на един шезлонг пред павилиона. Оттам бе най-удобно да я държи под око.

— Подранил си тази сутрин, Мигел.

Лиз по навик потърси с поглед Луис.

— Дойдох заедно с Луис. Той е на кея, проверява водолазната лодка. Днес имаме ранен курс.

— Да, зная — само че не й се щеше да поверява павилиона в ръцете на Мигел за дълго време. Надали самичък щеше да се справи добре. — Защо не отидеш с него да му помагаш? А пък аз ще остана тук.

— Буено. А-а, там двама души се въртят край рибарската лодка. Навярно искат да я наемат.

— Ще видя. Ти върви — тя се върна и се наведе над Джоунъс. — Наглеждай, моля те, за малко тук, става ли? Двама клиенти ме чакат при „Изгнаник“.

Той намести слънчевите очила.

— Колко плащаш на час?

Лиз присви очи.

— Пък аз, значи, смятах да сготвя нещо вкусно довечера…

Джоунъс се засмя, стана и се упъти към павилиона.

— Върши си спокойно работата, не бързай.

Тя също се разсмя. Тръгна по пътеката към пристана и пое с наслада утринната свежест. Един непредвиден курс нямаше да й дойде зле. Водните колелета бяха поръчани, ала още неплатени. Освен това на самата нея добре щеше да й се отрази разходката в морето. Това я накара да си спомни нежелания улов на Джоунъс преди няколко седмици. Засмя се пак и приближи двамата мъже, стоящи до лодката.

— Буенос диас — поздрави. — О, господин Амбъкъл! — Лиз грейна в усмивка и протегна ръка. — Не знаех, че пак сте тук. Едно от краткотрайните ви прескачания за почивните дни?

— Точно така — почти напълно голата му глава блестеше на слънцето. Потупа я свойски по ръката. — Щом ме прихванат дяволите, зарязвам всичко и тръгвам.

— Този път на риболов ли смятате да се отдадете? Едра плячка?

— Ха, добре го рекохте! Тъкмо разправях на приятелчето ми тук, че ходя само за едър улов.

— За едър улов — повтори другият и се обърна. Бутна назад сламената си шапка. — Точно така, Кленси.

— Не шавай, скъпа. И не се обръщай… — пръстите на Амбъкъл се впиха здраво в ръката й. Тя и така се бе вкаменила при вида на Скот Трайдънт. — Сега ще се качиш на лодката кротко и мирно. Трябва да си поговорим първо, после ще направим едно малко пътешествие.

— Откога използвате магазина ми за контрабанда?

Лиз мярна пистолет под сакото на Скот. Нямаше как да привлече вниманието на Джоунъс. Не смееше.

— През изминалите две години магазинът ти се оказа с незаменимо местоположение. Стоката, значи, се товари в Колумбия и доставя в Маями. Както е напечено напоследък, голям риск е да се използват обичайните маршрути. Тъй отнема повече време, но затова пък губя по-малко стока.

— Значи ти си организаторът — промълви тя. — Човека, когото полицията издирва.

— Аз съм бизнесмен — отвърна той с усмивка. — Да се качваме на борда, госпожичке.

— Полицията е по петите ти.

— Полицията си има Манчес. Ако не се беше опитал да шмекерува, последната доставка щеше да мине гладко.

— Да шмекерува ли?

— Ами да — обади се Скот, застанал плътно до нея. — Пабло реши, че може да изкара повече като свободен предприемач, отколкото в комбина.

— А след като докладва на работодателя си, господин Трайдънт получи повишение — допълни Амбъкъл. — В моята организация действа принципът на поощрението.

Скот му се ухили.

— Желязна система.

— Ти си наредил да убият Джери Шарп — като се мъчеше с всички сили да проумее какво става, Лиз гледаше втренчено ниския кръгъл мъж, който толкова пъти си беше бъбрил с нея и наемал от магазина й водолазно снаряжение. — Наредил си да го застрелят.

— Той ми задигна много пари — лицето на Амбъкъл се изпъстри с червени петна, като говореше за това. — Твърде много. Заповядах на Манчес да го очисти. Истината е, че по едно време смятах да привлека теб в операцията. Обаче ми се стори по-просто само да използвам магазина ти. Жена ми много те харесва.

Лиз си представи добре облечената жена с вид на матрона, която носеше старомоден бански костюм с поличка.