Нора Робъртс - Карибски романс

Джоунъс не бе убеден, че искаше да свърши, не всичко. Прокара длан по ръката й, изпитал нужда да я докосне. Кожата й бе хладна.

— Слънцето залезе — зави я с хавлията, което към друга жена би било просто един жест на любезност. Към Лиз то представляваше израз на защита. — Трябва да махнеш този мокър бански. Отиваме на вечеря.

— Тук ли?

— Естествено. Ресторантът на хотела се смята за един от най-изисканите.

Тя се сети за лукса в апартамента и съдържанието на пътната си чанта.

— Нямам какво да облека.

Той се засмя и я прегърна през рамо. Това беше първото обикновено нещо, което я бе чул да казва.

— Прибави към сметката още нещо.

— Ама…

— Не се притеснявай. Имам най-печените счетоводители във Филаделфия.

Лиз се събуди. Понеже на лягане бе твърдо убедена, че изобщо няма да може да мигне на чуждо място, с изненада видя, че стаята вече бе заляна от слънчева светлина. Тя се протегна в прекомерно голямото легло. Не само беше спала като младенец, а се чувстваше свежа и отпочинала. Вярно, едва минаваше шест и нямаше закъде да бърза, но тялото й бе свикнало да се пробужда в този час на утрото. Пътуването до Акапулко не беше променило навика.

Ала бе променило други неща. Неспасяемо я беше забъркало в убийство и контрабанда. Тези две думи я накараха да притвори очи. Ако беше на кино, с интерес щеше да следи развоя на събитията. Ако четеше книга, с нетърпение щеше да обръща страниците. Но то беше истина, действителност, а в своя живот Лиз предпочиташе по-прозаичните и обикновени неща. Беше твърде трезвомислеща, за да се самозалъгва повече и да вярва, че би могла да се откачи по някой начин от тази заплетена история. За добро или зло, тя беше лично замесена в драмата. Която включваше и Джоунъс Шарп. Единственият въпрос сега беше какво да предприеме.

Не можеше да избяга. Това за нея никога не бе представлявало решение. Вече си беше дала сметка, че не може вечно да се крие зад Моралес и неговите хора. Рано или късно мъжът с ножа щеше да се върне или пък друг, по-безмилостен и непоколебим. Втори път нямаше да се измъкне. От мига, когато надникна в банковата касета, Лиз стана участник в играта. Което пък затваряше кръга и отново я връщаше към Джоунъс. Сега нямаше друг избор, освен да му се довери. Ако той се откажеше от намерението да изяснява убийството на брат си и се върнеше във Филаделфия, тя оставаше сам-сама. Колкото и да й се искаше да бе иначе, истината бе, че се нуждаеше от него не по-малко, отколкото Джоунъс от нея.

Да, има неща, които действително се бяха променили, помисли си. Чувствата й към Джоунъс бяха станали дори по-неясни и объркани, отколкото бяха в началото. Да го види вчера тъй страдащ и съкрушен, бе предизвикало нещо повече от безлично съчувствие или физическо привличане. То я беше накарало да почувства близост и съпричастие, които събудиха желанието й да помогне, не само заради собственото си избавление от тази каша, а и заради негово добро. Той скърбеше по загубата на брат си, ала също и заради това, с което се беше занимавал Джери. Едно време Лиз също беше обичала и страдала не само заради загубата, а поради изживяното разочарование.

Някога, в един друг живот. Дали изобщо успяваме наистина да се избавим от прежното си съществуване и да заживеем отново? Или годините минават, обстоятелствата се променят, а ние продължаваме да носим своето бреме през всички етапи на живота си? И все по нещо прибавяме към това бреме с всеки следващ етап. Никаква полза няма от тези размишления, каза си тя решително и се измъкна от леглото. Оттук нататък не й оставаше нищо друго, освен да действа.

Джоунъс я чу като стана. Беше буден още в пет часа, въртеше се неспокойно и се ослушваше. Повече от час напрягаше ум да намери начин за измъкване на Лиз от положението, в което брат му и той самият я бяха въвлекли. Вече му бяха хрумнали няколко възможности как да отвлече вниманието от нея и да го насочи към себе си, но това не би гарантирало същевременно нейната безопасност. Тя не искаше, нямаше да замине за Хюстън и Джоунъс разбираше опасенията й, беше му ясно, че в никой случай и за нищо на света не би изложила дъщеря си на опасност.

С течение на дните започна да я опознава все по-добре. Беше се обрекла на самота, ала само защото смяташе това за най-сигурният и незастрашаващ я път. Беше се заловила с бизнес само защото поставяше на първо място благополучието на дъщеря си. Вътре в нея, помисли той, тлееха мечти, на които Лиз не даваше да се разгорят, имаше любов, която тя държеше в плен. Своите блянове и обич беше насочила единствено към детето, като изцяло се бе отрекла от себе си. На всичкото отгоре беше успяла да си внуши, че е доволна.