Нора Робъртс - Предателство в смъртта

— Брей, много си нетърпелива! Вече споменах, че започнах проверката само по снимката. Като включих програмата, която показва какво е било лицето преди извършване на някаква пластична операция, попаднах на позната физиономия. Спомних си какво е било оръжието на убийството и в паметта ми изплува името Силвестър Йост или Слай Йост. Подвизава се под различни псевдоними, но това е истинското му име.

— Досега използвал ли е псевдонима Прайъри?

— Не. Прибавих го към дългия списък… А сега слушай внимателно. Преди петнайсетина години работех по проследяването на масов удушвач — оръжието на престъплението беше сребърна жица, а петте жертви бяха намерени в различни краища на планетата. Една от тях беше открита в Ню Йорк — лицензирана компаньонка, свързана с престъпния свят. Същото се отнасяше и за останалите жертви, които не принадлежаха към същата организация, но бяха ключови фигури в конкурентни престъпни картели. Добрахме се до информация, според която извършителят на престъпленията бе Слай Йост, но поради липса на доказателства не успяхме да го задържим. Убийствата престанаха и разследването бе прекратено.

— Според мен той е бил само наемник.

— И ние стигнахме до същото заключение, но кой е бил поръчителят на убийствата? Жертвите са били членове на пет големи престъпни картела. Най-вероятно този Йост е удушил поне двайсет души, а през трийсетте е лежал в затвора заради въоръжено нападение.

— Знаех си, че е виждал как изглежда килията отвътре. Само веднъж ли е задържан?

— Да. Бил е едва на двайсет, когато ченгетата от Маями са го окошарили. Изглежда, с течение на времето е станал истински професионалист.

— На път съм към управлението. Препрати ми там сведенията.

— Вече го направих. А пък аз ще поровя още в компютъра — все ми се струва, че съм пропуснал нещо. Ако открия нови сведения, ще ги имаш рано сутринта.

— Дадено. Много ти благодаря.

— До утре… Хей, Далас!

— Казвай.

— Какво е това по косата ти?

— Моля? — Ив машинално вдигна ръка и пръстите й докоснаха малките диаманти, умело вплетени в прическата й. — Ами… бях на едно светско празненство и… — Тя се изчерви като рак и гласът й за миг пресекна. Като си възвърна дар слово, промърмори „Няма значение“ и прекъсна връзката.

Човекът, на когото родителите бяха дали името Силвестър Йост, който се беше регистрирал в хотел „Палас“ като Джеймс Прайъри, за да удуши младата камериерка, и който сега имаше лична карта на името на Джорджо Масини, отпи от втората си чаша скоч и продължи да наблюдава записа на мача на „Янките“, който се беше играл същата вечер.

Ако убиваше, за да задоволи своя вътрешна потребност, щеше да издебне питчъра на отбора и да го изкорми като риба. Но тъй като за него убийството беше само занаят, седеше пред телевизора и ругаеше. Гласът му беше изненадващо тънък и писклив, почти като на жена.

Мнозина му се подиграваха заради гласа. Ако се случеше, докато изпълняваше поръчка, той се преструваше, че не е чул презрителните думи. Ако беше в свободното му време, смазваше от бой подигравчията, но не защото го беше яд на него, а заради принципа. Беше безчувствен като робот, за него нямаше нищо свято, поради което бе идеална машина за убийства.

Хонорарът за мократа поръчка, която бе изпълнил тази вечер, вече беше преведен в банкова сметка на съвсем друго име. Нямаше представа поради каква причина момичето — защото камериерката беше толкава млада, че приличаше на момиче — е била набелязана за жертва. Беше приел поръчката, бе я изпълнил и парите вече го чакаха в банката. Той доволно се усмихна — новите му работодатели бяха доста щедри. Напоследък сериозно обмисляше да се откаже от този занаят и тлъстата сума, която му бяха обещали, щеше да му осигури безгрижни старини.

По принцип „работата“ му беше добре платена, което с течение на времето му позволи да развие изтънчен вкус. Можеше да си позволи най-доброто, затова си постави за цел да опита най-изисканите ястия и напитки, да притежава произведения на изкуството от прочути майстори, да се наслаждава на музиката на най-великите композитори, да се облича с дрехи, създадени от най-известните модни дизайнери.

Беше пътувал до всички точки на планетата, предприемал бе и няколко междупланетни пътувания. Беше едва петдесет и шест годишен, но свободно говореше три езика (което беше голямо предимство при упражняване на тази „професия“), когато имаше настроение, можеше да готви като майстор кулинар, виртуозно свиреше на пиано.