Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

— Пусни ме! Аз съм, Джейми — изхриптя момчето. — Не мога да вляза в стаята. Поставили са нова система.

— Къде е входът?

— Вратата е в онази стена. Не съм чул нито звук, но съм сигурен, че са вътре.

— Заповядвам ти да ме чакаш пред къщата.

— Няма. Съветвам те да не губиш време в излишни спорове.

— Тогава се отдръпни — примирено нареди Рурк; знаеше, че хлапето няма да отстъпи.

Приближи се до стената и бавно я заопипва, въпреки че вътрешният глас му нашепваше да побърза. Сигурен бе, че електронното устройство е добре скрито. Извади от джоба си компютърния си дневник и въведе някаква програма. В този момент му се стори, че дочува далечния вой на сирени.

— Какво е това? — прошепна Джейми. — Господи, никога не съм виждал да монтират подобно приспособление в електронен дневник.

— Да не мислиш, че ти си най-добрият компютърен специалист на света? — Рурк прекара устройството по стената като мислено го проклинаше заради бавното му действие. Внезапно уредът забръмча и Рурк възкликна: — Открих го!

Тайната врата бавно се плъзна встрани, а той се приведе, готов да нападне врага си.

Ив почувства как Олбан притиска спринцовката към рамото й, сетне убиецът ненадейно промени решението си. Засмя се и промълви:

— Не бива да правиш секс под наркоза. Ще бъде непочтено спрямо теб и спрямо мен — сигурен съм, че и така ще ти хареса, защото съм страхотен любовник. След това ще ти сложа толкова силна упойка, че няма да усетиш никаква болка. Това е най-малкото, което мога да сторя за теб.

— Защо не ме убиеш веднага, подлецо? — извика Ив. Напрегна всичките си сили, успя да освободи едната си ръка и го удари с юмрук в лицето. Посегна към ножа, който той беше оставил до нея, ала оръжието се изплъзна от пръстите й и падна на пода.

После се случи нещо, което за миг я накара да повярва, че магьосникът е успял да призове всички демони от преизподнята.

Видя как Рурк се нахвърли върху него като хищен вълк, издебнал жертвата си. Олбан политна назад, а свещите паднаха в локвите кръв.

Тя се опита да освободи другата си ръка и ненадейно забеляза Джейми, който онемял от ужас, наблюдаваше сцената. Паниката й беше толкова силна, че дори не се изненада от присъствието му, а извика:

— За Бога, не стой така! Вземи ножа и ме освободи! Побързай!

Момчето изглеждаше така, сякаш щеше да припадне, но прескочи трупа на Селина, грабна ножа и преряза кожения ремък.

— Дай ми ножа! — изкрещя Ив, без да откъсва поглед от двамата мъже, вкопчени в безмилостна схватка. С крайчеца на окото си забеляза, че в ъгъла на стаята лумва огън, причинен от запалена свещ, която беше паднала на пода. Дочу вой на сирени и извика на Джейми: — Полицаите идват. Отиди да ги посрещнеш.

— Вратата е отключена — заяви момчето и преряза ремъците около глезените й.

Тя скочи от мраморния олтар и изкрещя на Джейми да изгаси огъня.

— Нека гори. Искам пожарът да изпепели до основи това дяволско свърталище!

— Изгаси го! — Тя се хвърли върху гърба на Олбан, като непрекъснато повтаряше. — Ще ти дам да разбереш, мръснико!

Хвана го за косата и повдигна главата му, в този момент Рурк го удари с юмрук в лицето и извика:

— Остави го на мен!

Вкопчени в Олбан, продължиха да се търкалят сред локвите кръв. След няколко секунди забелязаха, че магьосникът е припаднал.

Рурк сграбчи ръцете на Ив и извика:

— Наранил ли те е?

Тя погледна изкривеното му от злоба лице и си каза, че трябва да запази спокойствие. Страхуваше се какво би могъл да направи под въздействие на силния си гняв.

— Дори не ме е докоснал. Ти се появи точно навреме и ме спаси.

— Доколкото видях, успяваше да се справиш и без мен. — Вдигна ръката й, втренчи се в кръвта, която се стичаше от китката й. Целуна нараненото място и промълви: — Ще го убия само заради това…

— Престани! Сама съм си избрала опасна професия.

Той си каза: „Никога няма да се примиря с мисълта, че любимата ми жена ежедневно е изложена на смъртна опасност.“ После свали сакото си, което беше подгизнало от кръв, и наметна с него Ив.

— Гола си…

— Да, забелязах. Не знам какво са направили с дрехите ми, но трябва да облека нещо преди да са пристигнали полицаите. — Изправи се и установи, че не може да се държи на краката си. Тръсна глава, опитвайки да проясни съзнанието си и добави: — Бяха ме упоили.

Рурк й помогна да седне до стената, далеч от локвите кръв, сетне извика:

— Не мърдай от тук. Трябва да потуша пожара. — Грабна някаква роба и заудря по огнените езици, пълзящи по пода.