Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

Пийбоди почука, влезе и изчака началничката й да вдигне поглед.

— Лейтенант, обади се Шулц от кабинета на главния прокурор.

— Адвокатката на Форт не е съгласна на никакво споразумение. Държи клиентът й да бъде проверен чрез детектора на лъжата, но засега Час отказва. Според Шулц тя печели време. Иска четирийсет и осем часа отлагане, за да се запознаела с всички заключения, експертизи и веществени доказателства. Шулц смята, че Форт е готов да направи самопризнания, ала тя не му разрешава.

— Нима Шулц ти каза всичко това?

— Да. Стори ми се, че му беше приятно да си поговорим. Разбрах, че наскоро се е развел.

— О, такава ли била работата? — Ив повдигна вежда. — Разведен и си пада по униформени дами.

— Мисля, че в момента би му харесала всяка жена. Но да се върнем на въпроса — според него довечера не ще можем да разпитваме Форт. Адвокатката е уредила клиентът й да използва правото си на минимална почивка. Шулц обеща утре отново да разговаря с нея.

— Може би така е по-добре. Възможно е очакването да ги изнерви. Предлагам да отидем при Изида и да се опитаме да изкопчим нещо от нея.

Пийбоди закрачи редом с нея и отбеляза:

— Случаят изглежда приключен. Надявам се да се поуспокоите и да се забавлявате на тържеството.

— Какво тържество? — Ив рязко спря. — Господи, съвсем бях забравила за празненството, което организира Мейвис. По дяволите, точно тази вечер не ми се излизаше!

— Говорите така, защото сте преситена — сухо отбеляза Пийбоди. — Аз пък се радвам, че съм поканена и смятам да се позабавлявам. Изминалата седмица беше отвратителна.

— Халоуин е празник, на който най-много се радват децата, тъй като това е единственият ден в Годината, когато им е разрешено да изяждат огромни количества сладкиши. Направо изтръпвам като си представя как разумни мъже и жени се съгласяват да се издокарват с идиотски костюми.

— Може би не знаете, но Халоуин се празнува и тачи векове наред…

— Не започвай поредната си лекция — предупреди я Ив, докато слизаха с асансьора към гаража. Внезапно й хрумна нещо и подозрително изгледа сътрудничката си. — А ти защо не си костюмирана?

— Защото единствено униформата ми може да накара малчуганите да ми отпуснат по някое шоколадче.

Магазинът „Спирит Куест“ и апартаментът над него тънеха в мрак. Когато никой не й отвори, след като бе позвънила, Ив замислено погледна часовника си.

— Ще я почакам. Нещо ми подсказва, че тази вечер трябва да я попритисна.

— Може би е на церемонията, която привържениците на уика устройват на Халоуин.

— Не вярвам, че е в настроение да танцува гола по поляните. Не, ще я изчакам. А ти използвай обществения транспорт.

— Предлагам да остана.

— Не е необходимо. Ако Изида не се появи след един-два часа, ще дойда направо у Мейвис.

— Няма ли да се преоблечете? — Пийбоди огледа избелелите джинси и протърканото кожено яке на началничката си. — Не ви ли се иска да сложите нещо по… празнично?

— Престани да се занимаваш с мен. Ще се видим у Мейвис. — Ив се качи в колата и свали стъклото. — Е, няма ли да споделиш какъв ще бъде костюмът ти?

— Не. Искам да изненадам всички — усмихна се по-младата жена и тръгна към трамвайната спирка.

— Колко смешно е, когато големи хора постъпват детински — промърмори Ив и включи видеотелефона, за да се свърже с Рурк. Откри го в кабинета му в огромната сграда, намираща се в центъра на града.

— Тъкмо си тръгвах — каза той, сетне забеляза на монитора част от волана на колата. — Очевидно още не си се прибрала у дома, за да се подготвиш за празненството.

— Колко си проницателен. Слушай, имам още един-два часа работа, затова предлагам да се срещнем при Мейвис. Дано да успеем да си тръгнем по-рано.

— Виждам, че с нетърпение очакваш забавата.

— Кой е измислил тези глупави празници! — възкликна тя, докато наблюдаваше как един призрак, придружен от почти двуметров розов заек и мутант-травестит, пресякоха улицата.

— Скъпа Ив, за някои Халоуин е повод да се позабавляват. За други е истински религиозен празник. Наричат го още Самхайн и с него келтите се ознаменували началото на зимата. Всъщност точно тогава настъпва преход: старата година още не е мъртва, а новата ще се роди след няколко месеца. През тази нощ излизат всички призраци и таласъми и преградата между реалността и измислицата почти не съществува…

— Майчице! — Тя се престори, че потръпва от ужас. — Здравата ме изплаши.

— Предлагам да използваме Халоуин като повод да се позабавляваме. Искаш ли да се напием и да се любим до забрава?