Нора Робъртс - Ритуал в смъртта

— Не. Обаче ми се струва, че дежурният сержант получи оргазъм. — Мейвис запърха със зелените си мигли и се тръсна на стола. — Тоалетът ми е жесток, нали? Един от най-новите модели на Леонардо. Да тръгваме.

— Да тръгваме ли? Къде?

— Имаме запазен час в козметичния салон. Трина успя да те смести между другите клиентки. Оставих две съобщения на телефонния ти секретар. Не се опитвай да ме излъжеш, че не си прослушала съобщенията си.

Ив си спомни, че изобщо не беше обърнала внимание на посланията на певицата. Присви очи и заяви:

— Мейвис, нямам време за глупости.

— Днес не си ползвала обедната си почивка. Попитах дежурния сержант, преди да е припаднал при вида ми — самодоволно обяви певицата. Тъкмо ще се нахраниш, докато Трина се постарае да заприличаш на човек.

— Че какво ми е сега?

— Нямаше да е толкова зле, ако не се беше подстригала сама и то два пъти. — Мейвис стана и й подаде якето. — Предлагам ти да дойдеш доброволно. Много добре знаеш, че ще те тормозя докато постигна своето. Вземи си един час почивка. Обещавам, че в един и половина отново ще бъдеш на работното си място и ще се грижиш за безопасността на нюйоркските жители.

Ив реши, че няма смисъл да спори, грабна якето от ръцете й и заяви:

— Предупреждавам те, че искам само подстригване. Няма да разреша на Трина да маже по лицето ми разни гадости.

— Далас, успокой се — промълви Мейвис, хвана я под ръка и я побутна към вратата. — Ще ти кажа нещо — истинско удоволствие е да си жена. Използвай онова, с което природата те е надарила.

Ив погледна към приятелката си, която вървеше до нея и съблазнително полюшваше стегнатото си задниче и промълви:

— Мисля, че с теб имаме различни представи за това каква трябва да бъде жената.

Ив се почувства леко замаяна от миризмите на отвари, лосиони, лакове и бои за коса, характерни за козметичните салони, и се облегна назад на специалния стол.

Още не можеше да повярва, че се е оставила да я съблекат, да намажат тялото й с балсам и да поставят на лицето й козметична маска, след което я бяха подложили на безмилостен масаж. Сетне лакираха ноктите на ръцете и на краката й и заобсъждаха дали да й направят временна татуировка или да поставят халки на зърната на гърдите й. В този момент Ив не издържа и пламенно се възпротиви. Чувстваше се като пленница, тялото и косата й бяха покрити с мазила, които според Трина имали вълшебно въздействие. Макар да не искаше да си го признае, тя се страхуваше от фризьорката и нейните щракащи ножици. Ето защо, докато Трина я подстригваше и я масажираше, Ив държеше очите си затворени. Изпитваше ужас при мисълта, че ако застане пред огледалото, ще види двойничка на Трина с розова, ситно накъдрена коса и с гърди, заострени като торпеда.

— Не си идвала при нас цяла вечност — мърмореше фризьорката. — Обясних ти, че трябва да бъдеш редовна посетителка. Имаш правилни черти и стегнато тяло, но ако не се поддържаш, ще загубиш красотата си. Ако идваше по-често, нямаше да ми отнеме толкова време да те вкарам в релси.

Ив си помисли, че не иска да я „вкарват в релси“. Единственото й желание бе да я оставят на мира. Изтръпна, когато дочу някакво бръмчене и нещо едва не докосна затворените й клепачи. Досети се, че това е уредът за оформяне на веждите и се опита да се успокои. Важното беше, че Трина не татуира върху челото й ухилено лице. Без да отваря очи, тя запротестира:

— Много се забавихме. Трябваше отдавна да съм в кабинета си.

— Не ме карай да бързам. Магията изисква време.

„ Магия — помисли си Ив. — Напоследък всички са обсебени от мисълта за магии. “ Неволно се заслуша в безгрижното чуруликане на Мейвис, която коментираше някакъв нов лосион за тяло.

— Кожата ми блести като злато, Трина. Ти си истинска магьосница. Трябва да намажа цялото си тяло. Леонардо ще бъде във възторг.

— Предлагаме лосиони с шест различни вкуса. В момента най-популярен е този с вкус на праскова. Сигурен съм, че любимият ти ще го одобри.

„ Отвари и лосиони — каза си Ив. — Дим и огледала. Обреди и ритуали. “ Отвори очи и видя как Трина и Мейвис разглеждат някакво шишенце със златиста течност. Хрумна й, че приличат на орисници. Внезапно я осени гениална идея и тя се изправи. Трина възмутено й извика:

— Лягай, Далас. Остават ти още две минути.

Ала Ив не й обърна внимание, а възбудено заговори на Мейвис:

— Веднъж ми спомена, че си изкарвала пари като си се преструвала на медиум.

— Точно така. — Певицата размаха ръце, за да изсъхнат току-що лакираните й нокти. — Била съм мадам Електра, която вижда и знае всичко. Или пък Ариел, духът с тъжни очи. — Наведе глава и си придаде печално изражение. — Превъплътявах се поне в шест различни образа.