Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Падаше ли си и по мъже?

Той стисна устни, сетне промърмори:

— Никога не е споменавал подобно нещо. Неприятно ми е да обсъждаме този въпрос, лейтенант.

— И на Холоуей едва ли му е било приятно да умре в разцвета на силите си. — Тя изчака, докато Саймън осъзна думите й.

— Права сте — избърбори той. — Моля да ме извините, но съм потресен.

— Известно ли ти е дали някой мъж от персонала е проявявал сексуален интерес към Брент?

— Не. Поне не съм забелязал подобни признаци или… вибрации, ако щете. Ние тук сме професионалисти и не си позволяваме волности с клиентите.

— Имаш ли колега, който да прави татуировки?

Саймън шумно въздъхна.

— Да, неколцина души са отлични татуировчици.

— Интересуват ме имената им.

— Попитайте Ивет — тя ще ви даде всички необходими сведения. Трябва да се върна при моя клиент. — Притисна с пръсти слепоочията си и промълви: — Не бива да дам воля на чувствата си, което ще ми попречи да изпълнявам професионалните си задължения. Лейтенант… — Той отпусна ръка в скута си и изгледа Ив с потъмнели от мъка, насълзени очи. — Брент нямаше семейство. Какво ще правят с тя… Кой ще го погребе?

— Разноските по погребението ще се поемат от държавата.

— Не бива да бъде сам в последния си път. — Саймън се изправи и добави: — Ако ми разрешите, ще се погрижа за погребението. Дължа го на Брент.

— Мисля, че ще го уредим. Но ще трябва да отидеш в моргата и да попълниш необходимите документи.

— В моргата ли? — Устните му потрепнаха, после той се овладя и кимна.

— Ще предупредя служителите да те очакват. — Ив се трогна от ужасеното му изражение и побърза да го успокои: — Не се налага да видиш мъртвеца, тъй като вече сме го идентифицирали. Ще попълниш задължителния формуляр и ще изпратят трупа в избрания от теб мемориален център.

— О, така ли? — Той облекчено въздъхна. — Много ви благодаря… Извинете, но клиентът ме чака. Не е полагал достатъчно грижи за кожата си, за щастие е много млад и ще мога да му помогна. Всеки човек е длъжен да поддържа външността си. Красотата действа като балсам за душата.

— Хм, интересна теория. Не оставяй клиентът да те чака, Саймън. Скоро отново ще се чуем.

Върна се в приемната и точно когато Ивет й подаваше разпечатка с имената на татуировчиците, се появи Пийбоди. Беше почервеняла и очите й гневно искряха. Едва забележимо кимна на Ив и се обърна към момичето:

— Искам талон от „Лично за вас“. Препоръчват ме за вашата „диамантена“ процедура.

— Това е най-доброто, което предлагаме — засия Ивет. — Миличка, изглеждате изтощена. Незабавно ще се погрижим за вас.

— Благодаря. — Пийбоди се приближи до остъкления шкаф и се престори, че разглежда разноцветните шишенца, съдържащи препарати, чието редовно използване гарантираше запазването на красотата и жизнеността. Сетне бързо зашепна на Ив:

— И двамата бяха потресени, но умело прикриха изумлението си, опитаха се да ме убедят, че погрешно съм изтълкувала поведението на Брент. — Тя презрително се изкиска. — Бяхте права като предвидихте реакцията им. Обещаха ми веднага да се заемат с въпроса, предложиха ми втора безплатна консултация, както и процедура в козметичния салон. Прегледах брошурата и забелязах, че „диамантената“ процедура струва пет хилядарки, но не дадох вид, че съм доволна. Заявих, че ще приема безплатното обслужване в козметичния салон само за да успокоя нервите си, след което ще потърся съдействието на адвоката си.

— Браво, добре си се справила. Разговаряй с козметичките, докато те масажират и те мажат с какви ли не гадости. Интересува ме всичко — реакциите и мненията им, клюките. Поискай да се консултираш и с мъже — специалисти по женската хубост.

— Ще направя всичко в името на дълга, лейтенант.

— Вие ли сте госпожица Пийбоди?

Тя се обърна и зяпна от изумление, когато видя красавеца, напомнящ бог от древните митове.

— Казвам се Антън — продължи златокъдрият Аполон. — Ще ви помогна да пречистите организма си с билкови отвари. Моля, последвайте ме.

— С удоволствие. — Пийбоди възторжено забели очи, а красавецът я хвана за ръка и я отведе.

Ив пъхна разпечатката в чантата й, сетне се отправи към етажа, където се намираше кабинетът на Руди и Пайпър.

— Шефовете са заети — надменно заяви секретарката.

— Сигурна съм, че ще ме приемат. — Ив й показа значката си.

— Знам коя сте, лейтенант. Руди и Пайпър са заети. Ако желаете, можете да си запишете час.

Ив се приведе и любезно попита: