Нора Робъртс - Празник в смъртта

Докато се оглеждаше за трета зала, друга врата се отвори и консултант с бяла престилка изведе някаква жена, която от глава до пети беше покрита с нещо, наподобяващо зеленикава кал. Ив се обърна към служителя:

— Къде се намира трета зала?

— Завийте наляво по коридора. На вратата има табела.

— Благодаря. — Тя проследи с поглед консултантът, който заяви на клиентката, че след десет минути, прекарани в „пустинната зала“, щяла да се почувства като нов човек.

Ив едва се сдържа да не потръпне от ужас.

Зави наляво по коридора и видя огромния басейн, около който бяха засадени миниатюрни плачещи върби. В басейна вече имаше три жени, потопени до гърдите в бълбукаща розова вода.

Друга жена плуваше сама във вана с гъста зеленикава течност. Имаше още един, по-малък басейн, където температурата на кристално синята вода беше едва пет градуса. Ив се разтрепери само като погледна термометъра.

Когато стигна до трета зала, чиято врата беше синя като великденско яйце, тя почука и побърза да влезе. По-късно с насмешка се питаше кой е бил най-изненадан: самата тя, Саймън или Макнаб, който лежеше на специалния стол, а лицето му беше покрито с нещо подобно на черна кал.

— Това е зала за процедури. — Саймън размаха ръце и се втурна да препречи пътя й. — Забранено е влизането на външни лица. — Незабавно напуснете.

— Трябва да говоря с теб. Ще ти отнема само няколко минути.

— Прекъсвате работата ми. — Той отчаяно плесна с ръце и наоколо се разхвърча кал.

— Две минутки — повтори Ив и едва не се разсмя, когато Макнаб театрално забели очи зад гърба на Саймън.

— Незабавно напуснете! — повтори консултантът и се обърна към Макнаб: — Моля да ме извините. Маската трябва да засъхне. Отпуснете се, дайте почивка на съзнанието си. Връщам се веднага.

— Не се притеснявайте — промърмори младежът.

— Шшт, не говорете. — Саймън усмихнато допря пръст до устните си. — Отпуснете лицевите мускули, не мислете за нищо. Затворете очи и си представете как тялото и душата ви се пречистват.

Щом излезе в коридора, угодническата му усмивка помръкна и той се сопна на Ив:

— Не разрешавам да безпокоите клиентите ми.

— Извинявай. Но вече си загубил един от постоянните си клиенти.

— Какво искате да кажете?

— Брент Холоуей е мъртъв.

— Какво? Не може да бъде! — Саймън залитна и се подпря на стената, притискайки към сърцето си изцапаната си с кал ръка. — Беше тук само преди няколко дни. Навярно имате грешка.

— Нямам. Тази сутрин го видях в моргата.

— Задушавам се… — дрезгаво прошепна той хукна по коридора. Бялата му престилка се развяваше след него. Ив го последва и го откри в малка, елегантно обзаведена чакалня. Той седеше на тапицирания с коприна диван, беше свел глава между коленете си.

— Не подозирах, че новината толкова ще те разстрои. Навярно двамата сте били приятели.

— Аз съм… бях негов консултант, поддържах външността му. Хората с моята професия са най-интимните приятели на своите клиенти.

При мисълта, че може да споделя най-интимните си тайни с Трина, Ив отново потръпна.

— Съжалявам за лошата новина, Саймън. Искаш ли чаша вода?

— Да… всъщност не. Господи! — Той вдигна глава и с треперещи пръсти натисна копчето на автомата, който стоеше на масичката до него. На фона на огненочервената му коса лицето му изглеждаше пепелявосиво. — Ще взема нещо успокоително… Студен чай от лайка — нареди, облегна се назад и затвори очи. — Как е умрял?

— Точно това разследваме. Разкажи ми за него, за жените, от които се е интересувал. Навярно е споделял с теб, щом сте били толкова близки.

— Беше много взискателен. Уважавах го, защото знаеше какво иска и на всяка цена държеше да запази красотата си. Господи, не мога да повярвам, че е мъртъв! — Грабна високата чаша от подноса на дроида. — Извинете, миличка. Това беше тежък удар за мен. — Отпи голяма глътка чай, сетне дълбоко си пое въздух. Страните му леко поруменяха.

— Никога не пропускаше деня за процедури и ме препоръча на много свои приятели, защото беше доволен от работата ми.

— Имаше ли връзка със служителка от козметичния салон или с някоя клиентка?

— На хората от персонала е забранено да поддържат интимни връзки с хората, които обслужват. Господин Холоуей не ми е споменавал, че излиза с жена, с която се е запознал тук. Знам само, че обичаше жените и водеше пълноценен сексуален живот.

— Нима е споделял абсолютно всичко с теб?

— Клиентите споделят с нас най-съкровените си тайни, които ние пазим както свещениците запазва тайната на изповедта. — Саймън подсмръкна и остави на масичката празната си чаша.