Нора Робъртс - Празник в смъртта

— Справил си се блестящо, Дики.

— Откри ли поканата ми, Далас?

— Да, беше паднала под бюрото ми.

— Случват се и такива неща.

— Изпрати ми резултатите от изследванията на онова, което извадихме от канала и ще получиш поканата.

Докато шофираше към дома си, Ив забеляза, че небето на изток започва да просветлява.

Знаеше къде е Рурк. В тайното помещение, където имаше сложна апаратура, за която тя не би трябвало да знае. Приближи се до вратата, постави ръка върху специалната пластина и каза:

— Лейтенант Ив Далас.

След секунда вратата се отвори.

Рурк не беше спуснал завесите върху стъклото, което беше покрито със защитен слой и беше непрозрачно. Подът на голямото помещение беше мраморен, трите стени бяха украсени с картини от прочути художници, а върху четвъртата бяха монтирани няколко монитора.

В момента работеше само единият. Рурк, който седеше зад подковообразното бюро, преглеждаше борсовите сведения.

— Справил си се по-бързо, отколкото очаквах.

— Лейърите, през които трябваше да проникна, се оказаха по-малко. — Посочи й стола до себе си. — Седни Ив.

— Как мислиш, възможно ли е било сама да се справя? Не ми се иска да лъжа в рапорта си.

„Скъпата ми жена е почтена до мозъка на костите си“ — развеселено си помисли той, а на глас каза:

— Разбира се, че беше възможно, но щеше да ти отнеме няколко дни. Седни — повтори, хвана я за ръката и я накара да се отпусне на стола.

Ив забеляза, че беше привързал косата си с тънка кожена каишка… кой знае защо в подобни случаи изпитваше желанието да освободи гъстите му кичури. Беше запретнал ръкавите на черния си пуловер и тя се загледа в ръцете му… в дългите му пръсти, които можеха да й доставят такова удоволствие… Почувства, че се унася и рязко тръсна глава. Примигна, а Рурк нежно повдигна брадичката й и докосна трапчинката й.

— Още миг и щеше да заспиш, нали?

— Бях… бях се замислила.

— Не можеш да ме излъжеш, скъпа. Предлагам да се споразумеем: ще ти съобщя онова, което те интересува, а довечера ти ще се прибереш навреме. Ще вземеш таблетка за отпускане на нервите…

— Слушай, нямам намерение да се пазаря.

— Но ще го направиш, ако държиш на информацията. Иначе ще я изтрия. — Той протегна ръка и се престори, че натиска клавиша, чието предназначение беше неизвестно на Ив. — Ще се прибереш, че вземеш транквилант и ще се оставиш в ръцете на Трина.

— Нямам време да си правя прическа.

Рурк само се усмихна — беше уредил да й направят масаж и да я подложат на процедура, след която щеше да се почувства отморена и бодра.

— Ще получиш сведенията, само ако се съгласиш на условието ми.

— На бюрото ме чакат четири диска…

— В момента изобщо не ме е грижа, дори да бяха четиристотин. Запомни, че освен полицай си и моя съпруга. Ще ти дам информацията… при положение, че приемеш предложението ми.

— Истински гадняр си… Изнудваш ме като Дики.

— Моля? Я повтори!

Напуши я смях като забеляза, че го е обидила. Не й се искаше да признае, че съпругът й е прав.

— Добре, съгласна съм. Казвай какво откри.

Рурк намръщено я изгледа, сетне нареди на компютъра:

— Съхрани информацията на монитор №4, изключи го. Файл „Холоуей“ на всички монитори. Преди четири години нашият приятел доста се е изръсил, за да се сдобие с нова самоличност. Истинското му име е…

— Джон Б. Бойд. По дяволите! — Ив стана, приближи се до стената с мониторите и зачете първата полицейска справка:

„Сексуален маниак, бил е обвинен в изнасилване, после потърпевшата оттеглила обвинението си. По-късно е получил присъда за осъществяване на сексуален контакт против волята на партньора. Прекарал е шест месеца в клиника за хора с психични заболявания и е упражнявал общественополезен труд. Ама че глупост. Разминал се е с присъда за притежаване на забранени от закона предмети за полово задоволяване. После доброволно се е подложил на лечение, прилагано при сексуалните маниаци. След завършване на лечението в досието му не е вписано нищо повече.“

— Да му се не види! Този човек е бил извратен, но никой не му е обърнал сериозно внимание.

— Бил е богат — изтъкна Рурк. — Лесно е да подкупиш някой съдия, който да си затвори очите за „дребни“ сексуални прегрешения. Досега Холоуей е успявал да се изплъзне от закона, но е свършил живота си изнасилен и удушен. Дали това е ирония на съдбата или правосъдие?

— Правосъдието се раздава в съдебната зала — сопна се тя. — Изобщо не ме е грижа за иронията на съдбата. Възможно ли е от „Лично за вас“ да са се добрали до тази информация?