Нора Робъртс - Празник в смъртта

Когато се е наситил на жертвата си, убиецът е започнал да я души, без да откъсва поглед от лицето й. Щом изцъклените й очи са му подсказали, че е мъртва, е сресал косата й, начервил е устните и страните й и е обвил около тялото й сребриста гирлянда. Дали той е донесъл шнолата или жената предварително е прикрепила косата си с нея? Дали Мариана си е направила татуировката на шега или изнасилвачът е „украсил“ тялото й?

Ив влезе в банята. Белите плочки проблясваха като заледени, усещаше се едва доловимата миризма на дезинфектант.

Беше почти сигурна, че след извършване на пъкленото си дело убиецът преспокойно се е измил, след което грижливо е заличил отпечатъците си.

Ив реши все пак да накара „метачите“ да огледат помещението. Достатъчно беше да намерят само косъм от престъпника — това щеше да помогне за залавянето му.

— Лейтенант, чувате ли ме?

Ив се обърна и видя, че сътрудничката й е застанала в коридора.

— Какво има Пийбоди?

— Взех дисковете от алармената система. Двама униформени полицаи вече разпитват съседите.

— Добре. — Ив потърка челото си. — Ще запечатаме апартамента, сетне отиваме в управлението. Трябва да съобщя печалната новина на майката на жертвата. — Преметна тежката си чанта през рамо, взе чантичката със специалните инструменти и добави: — Права беше, Пийбоди. Денят започна отвратително.

— Провери ли информацията за предполагаемия любовник?

— Да, лейтенант. Джереми Вандоурън живее на Второ авеню и е брокер в прочутата фирма „Фостър, Брайд и Рамзи“. — Пийбоди прелисти бележника си и продължи: — Трийсет и шест годишен е, разведен… и трябва да призная — изключително привлекателен представител на мъжкия пол.

— Хм. — Ив пъхна диска от системата за екрана във видеото си. — Да проверим дали този красавец снощи е посетил възлюбената си.

— Да ви донеса ли чаша кафе, лейтенант?

— Какво?

— Искате ли кафе?

Ив, която с присвити очи се взираше в монитора, ядно се сопна:

— Ако ти се пие кафе, не е необходимо да увърташ — кажи го направо.

— Честно казано, пие ми се.

— Тогава си вземи, донеси и на мен… Жертвата се прибира вкъщи в 16:45. — Тя включи на „стоп кадър“ и огледа Мариана Холи.

Жената на екрана беше млада, стройна и красива, с лъскава кестенява коса. Носеше яркочервена барета, дълго палто и ботуши в същия цвят.

— Явно е ходила да пазарува — отбеляза Пийбоди и остави на бюрото чашата с димящо кафе.

— Да, била е в „Блумингдейл“ — личи си от опаковките. — Ив продължи да гледа записа. Мариана премести пликовете в другата си ръка и извади електронната карта, която служеше вместо ключ. Устните й се движеха. Отначало Ив си помисли, че жената говори на себе си, сетне се досети, че тя пее. Мариана отметна косата си, влезе в апартамента и затвори вратата. Червената лампичка, означаваща, че заключващият механизъм се е задействал, запримига в полумрака на коридора.

Записът продължаваше. Ив видя как други обитатели на сградата влизат и излизат от жилищата си, сами или придружавани от някого. Нищо не подсказваше, че след няколко часа тук ще бъде извършено зверско убийство.

— Вечеряла е вкъщи — заяви Ив. Представяше си как Мариана се движи из апартамента, облечена с тъмносините панталони и белия пуловер, който по-късно убиецът е разрязал и как мислено си говори: „Включи телевизора да ти прави компания, прибери палтото в дрешника, постави баретата на полицата и изхвърли пликовете от покупките.“ Мариана е обичала реда и красивите вещи… подготвяла се е да прекара тиха вечер сред домашния уют.

— Проверих автоготвача й — приготвила си е супа към седем. — Ив забарабани с пръсти по бюрото си и продължи да се взира в екрана. — Майка й й е позвънила, после Мариана се е обадила на приятеля си. — Докато мислено отчиташе времето, видя как вратата на асансьора се отвори и смаяно облещи очи. — Да му се не види, това пък какво е?

— Дядо Коледа. — Пийбоди се усмихна и се надвеси през рамото й. — Разнася подаръци.

Човекът с червен плащ и снежнобяла брада носеше огромна кутия, опакована със сребриста хартия и украсена със зелено златиста панделка, завързана на голяма фльонга.

Ив нареди на устройството:

— Стоп кадър! Увеличи с трийсет и пет процента десети сектор.

Участъкът на изображението, който я интересуваше, моментално беше увеличен. Ив онемя, когато видя, че към фльонгата е прикрепена миниатюрна сребърна елха, върху която има позлатена птица.