Нора Робъртс - Празник в смъртта

Някои щяха да заведат децата си на училище, други щяха да изпратят с целувка брачния си партньор и да зачакат пристигането на любовника или любовницата си.

Накратко тук живееха обикновени хора, като водеха съвсем обикновен живот.

Ив се запита дали Рурк е собственик и на тази сграда, но побърза да прогони мисълта, когато се приближи до апартамент 18Б.

Забеляза примигването на зелената лампичка, което означаваше, че алармената система е изключена. Натисна звънеца и инстинктивно застана встрани от вратата. Не чу позвъняване и реши, че апартаментът е звукоизолиран. Никой не можеше да чуе какво става вътре. Усети странно безпокойство, извади шперца и отключи вратата.

Застана на прага и извика. Помисли си, че в най-лошия случай ще изплаши спящата собственичка, която ще се нахвърли върху нея със самоделна шокова палка или с кухненски нож.

— Госпожице Холи, къде сте? Аз съм от полицията. Съобщиха ни за скандал във вашето жилище. — Тя нареди на осветлението да се включи и лампите в хола проблеснаха.

Обзавеждането беше семпло, но елегантно. Телевизорът беше включен, даваха някакъв архивен филм. Изключително красиви мъж и жена се въргаляха голи върху легло, обсипано с листенца от рози и театрално стенеха.

Върху масичката пред канапето със светлозелена тапицерия беше поставена купичка с желирани бонбони. Около нея бяха подредени няколко сребърни свещника, а червените свещи в тях бяха с различна височина.

Помещението ухаеше на боровинки и на бор.

Уханието се носеше от миниатюрна елха, която лежеше преобърната пред прозореца. Разноцветните електрически лампички и стъклените ангелчета с усмихнати лица бяха счупени, клонките бяха прекършени.

Под коледното дръвче бяха затиснати десетина празнично опаковани пакета.

Ив извади оръжието си и обиколи помещението. Не забеляза други признаци, подсказващи, че тук се е случило нещо нередно. Мъжът и жената на екрана очевидно достигнаха върховния момент и нададоха гърлени, животински звуци. Ив заобиколи телевизора и напрегнато се заслуша.

Отнякъде долиташе тиха, монотонна музика — беше една от баналните коледни песнички, които звучаха навсякъде по време на празниците.

Младата жена вдигна оръжието си и пристъпи в малкия коридор. Съзря две открехнати врати. Надзърна в първото помещение и видя умивалник, тоалетна и вана от блестящо бял порцелан. Притисна гръб към стената и пристъпи към стаята, откъдето се носеше музиката.

Още преди напълно да отвори вратата, подуши характерната миризма на смъртта и разбра какво ще види.

Предпазливо прекрачи прага, без да изпуска оръжието си, готова да го използва при най-малкия признак за опасност. Ала нещо й подсказваше, че е сама с мъртвата Мариана Холи. Въпреки това надникна в дрешника и зад завесите, сетне претърси целия апартамент.

Едва тогава се върна в спалнята и се приближи към леглото.

Хрумна й, че управителят има право — Мариана действително е била много хубава — не някоя зашеметяваща красавица, а симпатична жена с мека кестенява коса и тъмнозелени очи. Смъртта още не я беше обезобразила.

В изцъклените й очи се четеше страх както в очите на повечето мъртъвци. Лицето й беше восъчно бледо, начервените й устни и страни изглеждаха някак абсурдно. Косата й беше прикрепена с блестяща шнола във формата на елха, върху която бе „кацнала“ миниатюрна позлатена птица.

Беше гола, тялото й беше обвито като коледно дръвче със сребриста гирлянда. Докато оглеждаше синините около шията й, Ив се запита дали не е била удушена именно с гирляндата.

Забеляза протритата до кръв кожа на китките и глезените на жертвата, което подсказваше, че жената е била вързана и се е опитвала да се освободи.

Музиката долиташе от радиото до леглото, певецът пожелаваше весела Коледа на всички, които го слушаха.

Ив въздъхна и извади комуникатора си.

— Диспечер, тук лейтенант Ив Далас. Извършено е убийство.

— Денят започва прекрасно, няма що. — Полицай Пийбоди прикри прозявката си и мрачно огледа жертвата. Въпреки безбожно ранния час униформата на Пийбоди беше идеално изгладена, а тъмнокестенявите й къдрици — грижливо сресани.

Само гънката от възглавницата, все още отпечатана върху страната й, издаваше, че е била принудена набързо да напусне леглото.

— Какво да каже бедната жена, чийто ден е завършил фатално… — промърмори Ив. — Предварителният оглед показа, че смъртта е настъпила точно в полунощ. — Отдръпна се, за да позволи на хората от отдела по съдебна медицина да огледат трупа и да потвърдят предположението й. — Жертвата е била удушена, а липсата на наранявания, получени при самоотбрана показва, че жената е започнала да се съпротивлява след като са я завързали. — Повдигна левия глезен на мъртвата и огледа нараняването. — При прегледа установих още, че жертвата е била изнасилена анално и вагинално. Апартаментът е звукоизолиран — дори да е крещяла, никой не е чул писъците й.