Нора Робъртс - Празник в смъртта

Ив отлично си спомняше младия детектив, странното му облекло, бързите му реакции и острия му език.

— Май е хвърлил око на сътрудничката ми — промълви тя.

— Мисля, че Пийбоди може да се справи с ухажванията му.

Ив се намръщи, сетне сви рамене.

— Разбира се. Всъщност ми е необходима помощ. Свързах се с бившия съпруг на жертвата, който живее в Атланта. Алибито му за нощта на убийството изглежда доста солидна, но няма да е зле да проверим дали е пътувал до Ню Йорк и дали се е обаждал на Мариана Холи.

— Фасулска работа за Макнаб.

— Кажи му да не бъде прекалено самоуверен и да провери всички подробности. — Подаде му диска и добави: — Тук е цялата информация за бившия съпруг. Ще прегледам списъка на мъжете, които компютърът е посочил като най-подходящи за Холи, сетне ще го предам на Макнаб.

— Странно нещо са тези агенции за запознанства. — Фийни поклати глава. — Когато бях млад, запознанствата с жени ставаха по баровете.

Ив повдигна вежда.

— Сега разбрах къде си срещнал съпругата си.

Ирландецът се ухили.

— Не е важно къде съм я срещнал, важен е крайният резултат… — Изправи се и продължи: — Ще предам диска на Макнаб. Хей, Далас, струва ми се, че работното ти време е приключило.

— Прав си. Все пак ще проверя мъжете от списъка преди да си тръгна.

— Както искаш. Аз обаче изчезвам. — Запъти се към вратата, надъхвайки в джоба си пликчето със захаросаните бадеми. — Да знаеш, че с нетърпение очакваме коледното празненство.

Ив вече се взираше в монитора и разсеяно попита:

— Какво празненство?

— Което организирате с Рурк.

— О… — Тя напразно се опитваше да си спомни кога е канила гости на тържеството в дома си. — О, и аз го очаквам с нетърпение.

— Нямаш представа за какво говоря, нали?

— Грешиш — опита се да го излъже тя, сетне се усмихна. — По-маловажните неща са в дъното на съзнанието ми. Слушай, ако на излизане видиш Пийбоди, кажи й, че може да си върви.

— Дадено.

„Коледно празненство — само това ми липсваше“ — помисли си тя и въздъхна. Рурк непрекъснато устройваше празненства или пък я караше да го придружава на всевъзможни приеми. Нищо чудно Мейвис отново да я вземе под крилото си, да я помъкне по фризьори и козметички и да настоява Ив да си купи рокля, изработена от неповторимия Леонардо.

Ив си каза, че ако все пак трябва да присъства на коледно празненство, би предпочела да бъде с любимите си джинси и коженото яке. Но това беше невъзможно, защото като съпруга на Рурк не трябваше да прилича на ченге, което мисли за разследването на поредното убийство.

Прогони от съзнанието си неприятните мисли за предстоящото тържество и се съсредоточи върху работата си.

— Компютър, искам списък на мъжете, избрани за Мариана Холи от агенцията за запознанства.

РАБОТЯ…

НОМЕР ЕДНО… ДОРИАН МАРСЕЛ, НЕЖЕНЕН, ОТ БЯЛАТА РАСА, ТРИЙСЕТ И ДВЕ ГОДИШЕН…

Докато компютърът изреждаше данните, Ив се взираше във снимката на Дориан Марсел на монитора. Човекът беше симпатичен и изглеждаше доста свенлив. Според информацията той харесваше живописта, театъра и архивните филми, твърдеше, че е романтик, който търси сродна душа. Негови хобита бяха снимките и пързалянето с шейни.

Дориан изглеждаше напълно нормален и безобиден, ала Ив си каза, че трябва да проверят алибито му за нощта, когато е била убита Мариана Холи.

ПАРТНЬОР НОМЕР ДВЕ… ЧАРЛС МЪНРОУ, НЕЖЕНЕН, ОТ БЯЛАТА РАСА…

— Стоп! — Ив усмихнато впери поглед в лицето на екрана. — Е, Чарлс, не очаквах да те видя сред кандидат-младоженците.

Никога нямаше да го забрави. Беше се запознала с него преди по-малко от година, докато разследваше друго убийство… всъщност след този случай и Рурк беше влязъл в живота й. Чарлс беше елегантен и очарователен мъж, по „професия“ жиголо. Ив смаяно се запита какво търси едно жиголо в агенция за запознанства.

— Решил си да се позабавляваш, а? Изглежда, че съдбата отново ни среща. Компютър, премини към третия кандидат.

КАНДИДАТ НОМЕР ТРИ… ДЖЕРЕМИ ВАНДОУРЪН, РАЗВЕДЕН…

— Лейтенант…

— Компютър, стоп. Какво има? — Тя погледна към сътрудничката си, която стоеше на прага.

— Капитан Фийни ми предаде, че съм свободна за днес.

— Точно така. И аз си тръгвам, само ще проверя нещо…

— Капитан Фийни спомена, че ще използвате Макнаб за обработване на информацията.

— Да. — Ив наклони глава, сетне отново се отпусна на стола, наблюдавайки как сътрудничката й напразно се опитва да прикрие чувствата си. — Имаш ли нещо против?