Нора Робъртс - Празник в смъртта

По онова време се беше зарадвала, че така лесно се е отървала от него, ала оттогава бяха изминали четири години и тя започваше да се притеснява за бъдещето си.

Не се срамуваше от професията си. Беше добра танцьорка, а тялото й (тя се втренчи в голямото огледало) щеше да й донесе мечтаното богатство.

Природата щедро я беше дарила с великолепни, стегнати гърди, които още не се нуждаеха от „корекции“. Краката й бяха дълги, задникът — стегнат. Накратко тя притежаваше всички необходими оръжия.

Беше хвърлила доста пари за пластични операции на лицето си, но смяташе, че е направила добра инвестиция. По рождение имаше тънки устни, къса брадичка и ниско чело. Ала след няколко посещения на центъра за козметична хирургия устните й вече бяха сочни и плътни, брадичката заострена, а челото — високо.

Сарабет си каза, че изглежда дяволски добре.

Проблемът беше, че спестяванията й се бяха стопили, не беше платила наема си, а отгоре на всичко някакъв тъпак от следобедните зяпачи беше разкъсал най-хубавите й бикини преди да успее да ги свали.

Измъчваше я страхотно главоболие, едва се държеше на краката си от умора и нямаше никаква надежда скоро да си намери съпруг.

Упрекваше се, че е изръсила цели три хиляди долара в агенцията за запознанства. Преди няколко месеца й се струваше, че това е добра инвестиция, ала сега си мислеше как си е хвърлила парите на вятъра. „Само неудачниците използват подобни агенции — помисли си тя, докато навличаше късия си червен халат. — А неудачниците като с магнит привличат други неудачници.“

След като се беше срещнала с първите двама мъже от списъка, тя отиде на Пето авеню и си поиска обратно парите. Русокосата ледена кралица не се беше държала особено любезно. Беше й обяснила, че в никакъв случай не могат да й върнат внесената сума.

Сарабет примирено сви рамене и отиде в кухнята, като премина по късия коридор — апартаментът беше малко по-голям от общата гримьорна на стриптийзьорките в клуба.

Парите й бяха безвъзвратно загубени, но беше получила добър урок — трябваше да разчита единствено и само на себе си.

Докато тъжно проучваше оскъдното меню, предлагано от автоготвача, на вратата се почука. Тя машинално пристегна колана на халата си, сетне удари с юмрук по стената. Мъжът и жената в съседния апартамент денем се караха почти непрекъснато, а нощем се чукаха като обезумели. Едва ли щяха да чуят тропането по стената, което се заглушаваше от виковете им, но все пак Сарабет се почувства малко по-добре.

Подозрително погледна през шпионката, после се усмихна като момиченце. Побърза да отключи и широко отвори вратата.

— Здравей, Дядо Коледа.

Очите на стареца закачливо проблеснаха.

— Честита Коледа, Сарабет. — Той разклати голямата кутия, която носеше, сетне намигна на младата жена. — А сега ще проверим дали си била послушна.

Капитан Райън Фийни беше приседнал на бюрото на Ив и дъвчеше обичайните захаросани бадеми. Грозноватото му лице напомняше на кучетата от породата басет, известни с тъжните си очи. Острата му рижа коса беше започнала да се прошарва. Върху предницата на измачканата му риза се мъдреше ръждиво петно от супата, с която беше обядвал, а брадичката му бе порязана при сутрешното бръснене.

Изглеждаше напълно безобиден и изключително добродушен.

Ив беше готова да премине през всякакви изпитания заедно с него. И неведнъж го беше правила.

Фийни я беше обучавал, беше й предал тънкостите на професията. А сега като шеф на отдела за електронна обработка на информацията той беше безценен източник на сведения.

— Ще ми се да ти кажа, че тази дрънкулка е уникална. — Той лапна едно захаросано бадемче. — Но в града има още дузина магазини, където се предлагат такива шноли.

— Колко продажби трябва да проследим?

— През последните седем седмици са били продадени четирийсет и девет броя. — Фийни почеса брадичката си и се намръщи, когато докосна раничката. — Всички с изключение на една, са платени с кредитни карти.

— Онзи, който е платил в брой, е убиецът.

— Навярно си права. — Той извади електронния си бележник. — Шнолата е купена от „Салс“ на Четирийсет и девета улица.

— Ще се отбия в този магазин. Благодаря за услугата.

— Няма защо. Имаш ли други задачи? Макнаб изгаря от желание да се включи в акцията.

— Макнаб ли?

— Точно така. Харесало му е да работи с теб. Съветвам те да го използваш. Умът му сече като бръснач, освен това можеш да му възложиш най-неприятните задачи.