Нора Робъртс - Синя далия

— Искам да те докосна навсякъде. После да започна отначало и да го направя отново. — Стигна с нея до леглото и долови тръпките на възбуда, които пробягваха през тялото й. — Дори когато ме дразниш, изпитвам желание да те докосвам.

— Това навярно означава по всяко време на денонощието.

— Истина е. Косите ти ме влудяват.

Зарови лице в тях, докато се снишаваше с нея на леглото.

— Мен също. — Хиляди нервни окончания оживяха под кожата й, докато устните му бавно се плъзгаха по шията й. — Но поради различни причини.

Всмукваше нежната й кожа, сякаш плахо вкусваше от нея. Дълга сладостна вълна се разля из цялото й тяло.

— Зрели хора сме — започна тя.

— Слава богу!

Тихо се засмя.

— Искам да кажа, че… — Зъбите му изучаваха плътта на рамото й и приятният им гъдел замъгли разсъдъка й. — Няма значение.

Докосваше я точно както й бе казал, че желае. Дланите му се придвижиха от рамото до върховете на пръстите й и бавно продължиха надолу по ханша й, следвайки извивките, нетърпеливи да ги опознаят.

След това устните му отново се сляха с нейните, горещи и ненаситни. Усещанията й експлодираха като електрически искри, докато ръцете и устните му жадно я изпиваха. Силни ръце със загрубели длани, галещи кожата й умело и страстно.

Точно както си го бе представяла, точно за каквото бе копняла.

Желания, които безмилостно бе потискала, изплуваха на повърхността с вик за живот. Понесена от вълните на насладата, тя сграбчи ризата му и ръцете й потърсиха горещата му гола плът, за да се впият в нея.

Мускулесто мъжко тяло.

Той достигна гърдите й и я накара да се надигне, докато възбуждащо обхождаше с устни блузата и сутиена и а раздвижваше кръвта й на тласъци. Всичко в нея тръпнеше, очакваше, жадуваше.

Всичките и сетива бяха будни и увлечени във неудържими пориви, на които се бе предала. Отдавна не се бе стремила така отчаяно към онзи миг на безкрайна лекота. Копнееше за топлината, която изпълваше цялото й същество, докато силните му, загрубели от работа ръце и ненаситните му устни наелектризираха тялото й.

Бе изпяло във властта на тези тръпки, на тези изгарящи, копнежи, опиянена от свободата да ги утоли.

Издигаше се с него с ритмични движения, плът до плът. Светлата й кожа и съвършените й форми го водеха към забрава. Изглеждаше повече от прелестна на чезнещата светлина, върху тъмната покривка, с тези разрошени огненочервени коси и топли сини очи с премрежен поглед.

От нея струеше страст, която се преливаше с неговата, и му се искаше да й даде повече, да получи повече, да се потопи в това, което си даряваха. Уханието й го изпълваше като жадувани глътки въздух. Шепнеше името й, наслаждавайки се на всеки миг от взаимното изучаване. Бе по-вълнуващо, отколкото бе очаквал.

Сърцето й препускаше, докато треперещите му ръце я издигаха все по-високо — като вълна, набираща скорост. Достигна до гребена й и почувства в себе си нов, безкраен прилив на топлина. Отново се изви към него, сграбчи го в прегръдката си и пулсът й стана неудържим.

Устните й всмукваха неговите с дива ярост и съзнанието й крещеше: „Отново!“.

Той я притискаше към себе си, докато се носеше по вълната, и тръпките, които я разтърсваха, изпълниха сърцето, ума и слабините му с напрежение, прерастващо в болка. Когато болката стана непоносима, най-сетне навлезе в тялото й.

Тя издаде още един вик — на изумление и тържество. Вече се движеше с него, чувствено поклащайки ханш, а ръцете и докосваха лицето му.

През целия си живот не бе виждал да разцъфтява такава красота.

Когато очите й се присвиха и от гърлото й се изтръгна вик, той се предаде.

Стела лежеше неподвижна, притисната от тежестта му и размишляваше за чудото да се чувства безпомощна под тялото на мъж. Бе отпусната, сънена и съвършено спокойна. Представи си как от пръстите на ръцете и краката й заструява розова светлина.

Сърцето и все още биеше учестено. Коя жена не би изпитвала вълнение при мисълта, че е накарала един едър, силен мъж да остане без дъх?

Мъркайки като доволна котка, прокара ръка по гърба му.

Лоугън простена, претърколи се и се отпусна до нея.

Почувства се разголена и засрамена. Протегна ръка и придърпа покривката, за да се завие, поне отчасти. Тогава той направи нещо, което я накара да застине и сърцето й да подскочи.

Хвана ръката й и целуна пръстите й.

Не изрече нито дума, но тя не можа да помръдне, опитвайки се да овладее сърцето си.

— Мисля, че не бива да те държа гладна — провлечено каза Лоугън.