Нора Робъртс - Синя далия

— Имам идеи и предпочитам да им давам време да узреят, отколкото да прибързвам. Както вече ти казах, отраснал съм във ферма. Там имахме къща и майка ми обожаваше да купува старинни мебели и да ги обновява. Беше пълно с маси. Има слабост към масите. Засега съм доволен да разполагам с предостатъчно пространство.

— Какво направи с тях, когато се преместиха?… Някой спомена, че сега родителите ти живеят в Монтана — добави Стела, когато той се спря и я изгледа подозрително.

— Да, имат хубава къщичка в Хелина. Баща ми ходи на риболов почти всеки ден, поне според мама. А тя взе любимите си старинни мебели и напълни цял фургон с тях. Продаде някои, даде една част на сестра ми, а друга — на мен. Държа ги на склад. Трябва да ги прегледам, за да видя кои ще влязат в употреба.

— Тогава ще можеш да решиш как да боядисаш и подредиш стаите. Ще имаш централни компоненти.

— Централни компоненти.

Лоугън се подпря на стената и се загледа в нея с шеговита усмивка.

— Проектирането на градини и жилища има общи основни положения за разпределяне на пространството, централни компоненти, дизайн… отлично знаеш това, иначе не би се справил толкова добре с кухнята. Е, добре, ще замълча.

— Нямам нищо против да те слушам.

— Няма какво да добавя. Коя е следващата спирка?

— Тази стая. — Посочи към една врата. — Ползвам я като офис. Но едва ли би искала да я видиш.

— Ще понеса гледката.

— Но не и аз това, което ще последва. — Повлече я към друга врата. — Ще се разбъбриш за системи за съхранение на информация, папки с етикети и какво ли не и ще се отплеснем. Разговорът на верандата ще се окаже безсмислена прелюдия, ако разваля настроението и на двама ни, като ти покажа нещо непоносимо за сетивата ти.

— Значи разговорът за градините беше прелюдия?

Лоугън се усмихна, преди да влязат в следващата стая — спалнята му. Също както кухнята, тя беше обзаведена в подходящ за него стил. Изчистени линии, издаващи мъжки почерк, пространство и хармония с панорамата. През остъклени врати се излизаше на терасата, която тя бе видяла, а отвъд нея се виждаха разлистените дървета. Стените бяха в пастелна охра, която подчертаваше естествения цвят на дървената дограма, паркета и ръбовете на скосения таван с три малки прозореца, през които влизаше светлината на залязващото слънце.

Леглото му бе широко, с черни метални табли и шоколадовокафява покривка. Мъж с неговото телосложение се нуждаеше от доста място. За спане и за секс.

По стените имаше графики в рамки, главно на градини. Стела се приближи и се вгледа в подписа в долния ъгъл.

— Ти си ги нарисувал? Чудесни са.

— Понякога скицирам проектите си, за да добия визуална представа. Някои от скиците не са лоши.

— „Не са лоши“ звучи твърде скромно и ти го знаеш. — Трудно й бе да си представи как тези едри, мускулести ръце създават нещо толкова красиво, изящно и свежо. — Ти си пълен с изненади, Лоугън. Докато карах насам, се замислих за контрастите, за нещата, които не се подреждат според очакванията ми. Както би трябвало. — Обърна се към него и посочи скиците. — Ето още една синя далия.

— Извинявай… не следя мисълта ти. Като цветето от съня ти ли?

— От, сънищата ми. Вече имах два, и то не особено приятни. Всъщност започват да ме плашат. Но важното е, че синята далия, толкова ярка и красива, е нещо неочаквано. Не е засадена от мен. Не съм си я представяла там. Както тези графики.

— Независимо какво си планирала и какво си си представяла, исках да дойдеш.

Стела отпи още една глътка вино.

— И ето ме тук. — Бавно въздъхна. — Може би трябва да обсъдим какво очакваме и как ще…

Той се приближи и я притегли към себе си.

— Какво ще кажеш да засадим още една синя далия и просто да видим какво ще се случи?

„Този път можем да опитаме“, помисли си тя, когато устните им се сляха. Лекият гъдел в корема й пропълзя до всяка частица от тялото й и гласът на желанието прошепна в съзнанието й: „Слава богу!“.

Повдигна се като балерина на палци, притисна се към него и му позволи да вземе чашата от ръката й.

След миг пръстите му се озоваха сред косите й, сграбчиха ги в шепа, а нейните ръце го обгърнаха.

— Замаяна съм — прошепна тя. — Нещо в теб ме замайва.

Кръвта му закипя и забушува като огън в корема.

— Тогава не се мъчи да стоиш права.

С едно бързо движение я вдигна на ръце. Неизбежно бе жена като нея да събуди у един мъж желание да я грабне. Женствена, стройна, с изваяни форми. Докато я носеше, се почувства невероятно силен и същевременно непривично нежен.