Нора Робъртс - Синя далия

— Хм! Да. Благодаря. Другата стая е подходяща за официална трапезария, в която да каниш гости за вечеря. Разбира се, по-късно всички ще се прехвърлят тук. Обстановката е толкова примамлива. — Стела се върна в кухнята и взе чашата, която той и подаде. — Ще стане страхотно. Уникално, красиво и уютно. Харесват ми цветовете, които си подбрал.

— Последната жена, която доведох тук, ги нарече скучни.

— Какво ли е разбирала! — Стела отпи глътка и поклати глава. — Не, според мен са естествени и подходящи за теб и къщата. — Хвърли поглед към плота, върху който имаше дъска с нарязани зеленчуци. — Очевидно можеш да готвиш, така че се нуждаеш от удобна кухня. Какво ще кажеш да се поразходя с това вино и да те оставя да вечеряш на спокойствие?

— Не си ли гладна? Тогава превъзходната ми риба тон ще отиде на вятъра.

— О! Стомахът й закъркори. — Нямах намерение да се самопоканя на вечеря… Просто си помислих…

— Обичаш ли риба тон на скара?

— Да. Да, обичам.

— Добре. Кога предпочиташ да хапнем — преди или след?

В лицето и нахлу кръв, която после изведнъж се оттегли.

— А…

— Преди или след като те разведа из къщата?

Насмешката в гласа му й даде да разбере, че се е досетил какви мисли минават през ума й.

— След. — Стела отпи вино за кураж. — После. Най-добре е да разгледаме градината, докато навън е светло.

Изведе я на верандата и нервите й се поуспокоиха, докато разговаряха за разположението на имота и плановете му за него.

Тя оглеждаше заравнената земя и кимаше, възхитена от идеите му за цветни лехи до кухнята, алпинеуми и шадравани. Сърцето й се изпълни с вълнение.

— Ще махна тези стари изпочупени тухли — обясни Лоугън. — Познавам един зидар, който ще направи тристенна ограда, шест-седем квадрата навътре.

— Ще имаш вътрешна градина. Господи, ще се разплача! Винаги съм мечтала за такава. Дворът ми в Мичиган просто не беше подходящ. Обещах си, когато купя нова къща, да си направя. С малък шадраван, каменни пейки и тайни кътчета.

Стела бавно се завъртя. Очевидно тук вече беше положен къртовски труд, а предстоеше още повече. Струваше си да познава човек, който има волята и желанието за това.

— Завиждам ти и ти се възхищавам за всеки сантиметър тук. Ако имаш нужда от още помощници, обади ми се. Липсват ми заниманията в градината за удоволствие.

— Има с какво да помогнеш, а ако доведеш момчетата, ще се намери работа и за тях. — Когато я видя да повдига вежди, той добави: — Няма да ми пречат, ако се тревожиш за това. Няма смисъл да проектирам градина, в която децата не са добре дошли.

— Защо нямаш свои деца?

— Мислех, че до тази възраст вече ще имам. — Протегна ръка и погали косите й, доволен, че този път не са прихваната с фиби. — Но нещата не винаги се развиват според плановете ни.

Тръгнаха заедно обратно към къщата.

— Мнозина казват, че разводът е като смърт.

— Не мисля. — Лоугън поклати глава, докато бавно пристъпваше към вратата. — Според мен е просто слагане на край. Допускаш грешка, поправяш я и можеш да започнеш на чисто. Грешката беше колкото моя, толкова и нейна. Просто го осъзнахме едва след като се оженихме.

— Повечето мъже със задоволство злословят по адрес на бившите си съпруги при всяка възможност.

— Излишна загуба на енергия. Престанахме да се обичаме, а после дори да се харесваме. Искрено съжалявам за последното — сподели той и отвори остъклената врата към кухнята. — Накрая бракът ни приключи и това беше най-доброто и за двама ни. Тя остана там, където искаше да живее, а аз се върнах, където е моето място. Прекарахме заедно две години от живота си, през които имаше и хубави моменти.

— Разбираемо.

„Но бракът е нещо сериозно — помисли си тя. — Може би най-сериозното. Краят му неизбежно оставя следи, нали?“

Лоугън отново напълни чашите и хвана ръката й.

— Ще ти покажа и останалата част от къщата. — Стъпките им кънтяха, докато вървяха през празните стаи. — Мисля да направя нещо като библиотека тук, с бюро, на което да работя върху проектите си.

— Къде ги създаваш сега?

— Главно в спалнята или в кухнята. Където намеря. Ето там е имало будоар, който се нуждае от цялостно преобзавеждане. Стълбището е стабилно, но трябва да се изцикли и лакира.

Заведе я на горния етаж и тя си представи нова боя на стените, нанесена с техника, съчетаваща естествени цветове на почва и дърво.

— На твое място бих събрала купища изрезки от списания и разпечатки на файлове. — Стрелна го с поглед. — Но ти едва ли го правиш.