Нора Робъртс - Синя далия

— Не съм. — Нещо в повишения му тон накара устните й да трепнат. — Сама мога да си съставя преценка и тя е, че те разбих там горе.

Ръката му се плъзна към китката й и отново към пръстите.

— Разбиването беше взаимно.

— Точно така. Взаимно разбиване. Мисля, че първият път с нов партньор остава в съзнанието на повечето жени и е колкото вълнуващ, толкова и изнервящ, ако случилото се е докоснало струна в душата им. Ти докосна нещо в моята и това ме плаши.

— Пряма, както винаги — отбеляза той.

— Аз съм пряма, а ти си неразгадаем. Трудна комбинация. Даваш ми доста поводи за размисъл. Извинявай, че направих толкова голям въпрос.

— Скъпа, ти си родена, за да правиш въпрос от всичко. Интересното е, че започвам да свиквам с това.

— Може и да е вярно, но също бих казала, че е интересно да бъда с човек, който следва различен ритъм. А сега ще ти помогна да разчистиш масата и ще се прибера у дома.

Лоугън стана едновременно с нея, обхвана раменете й и я притисна с гръб към вратата на хладилника. Заслепи я с целувка и всичкият сподавен гняв, разочарования и копнежи се сляха в едно и изчезнаха.

— Ето ти още един повод за размисъл — каза той.

— Определено.

Роз не се бъркаше в личния живот на другите. Нямаше нищо против случайно дочути клюки, но не си пъхаше носа. Не обичаше, а и не позволяваше на никого да се бърка в нейния живот, и се отнасяше с уважение към правото на другите хора да пазят своя в тайна.

Затова не задаваше никакви въпроси на Стела. Хрумваха й безброй, но не ги изричаше.

Просто наблюдаваше.

Управителката на фирмата й вършеше работата си с обичайното спокойствие и усърдие. Можеше да си я представи по време на бушуващо торнадо, отново способна да ръководи бизнеса ефективно.

Възхищаваше й се, но и донякъде се ужасяваше от това й качество.

Много се бе привързала към Стела и не можеше да отрече, че бе започнала да разчита на нея за подробностите в бизнеса, за да може самата тя да се съсредоточава върху задължението и удоволствието да отглежда растения. Обожаваше децата. Невъзможно бе да не изпитва топли чувства към тях. Бяха чаровни и будни, дяволити и шумни, забавни и неуморни.

Вече така бе свикнала с момчетата, Стела и Хейли, че не можеше да си представи къщата без тях.

Сдържа любопитството си дори когато Стела се прибра след вечерята у Лоугън със сияещо лице на задоволена жена. Но не смъмри Хейли и не я накара да замълчи, когато момичето се разбъбри за това.

— Отказва да сподели подробности — оплака се Хейли, докато двете с Роз плевяха една от лехите пред Харпър Хаус. — Обичам да слушам изчерпателни разкази. Но каза, че й е приготвил вечеря. Винаги съм смятала, че когато един мъж готви, или се опитва да те вкара в леглото си, или е хлътнал по теб.

— Може би просто е огладнял.

— Ако е гладен, поръчва пица. Поне мъжете, които познавам. Мисля, че е хлътнал по нея — Направи дълга пауза, явно очаквайки коментар от Роз. Когато не последва такъв, Хейли въздъхна. — Е? Познаваш го отдавна.

— От няколко години. Не чета мислите му. Но мога да ти кажа, че никога не е готвил за мен.

— Сигурно бившата му жена е голяма кучка.

— Не бих могла да кажа. Не я познавам.

— Дано е такава. Коравосърдечна кучка, която го е накарала да страда и го е изоставила, наранен и изпълнен с негодувание срещу жените. Тогава се появява Стела, завърта му главата и му помага да превъзмогне болката.

Роз седна на пети и се усмихна.

— Толкова си млада, скъпа.

— Не е нужно да съм млада, за да бъда романтичка. Мм… вторият ти съпруг е бил ужасен, нали?

— Беше… и все още е лъжец, измамник и крадец. И непоправим сваляч.

— Разбил е сърцето ти.

— Не. Нарани гордостта ми и ме ядоса, което според мен е по-лошо. Това е минало, Хейли. Ще сложа дионии в тези междини — продължи тя. — Имат дълъг период на цъфтеж и ще изглеждат добре тук.

— Съжалявам.

— Няма за какво да съжаляваш.

— Тази сутрин намина онази жена, госпожа Пийбълс.

— А, да, Роузийн. — Роз се загледа в пространството за миг, след което взе лопатата си и започна да обръща пръстта в предната част на лехата. — Купи ли нещо?

— Мота се около час и каза, че ще дойде отново.

— Типично. Какво търсеше? Със сигурност не цветя.

— Досетих се що за човек е. От онези, които изгарят от любопитство. Дошла е за клюки… Да посява или жъне. Такива като нея има навсякъде.

— Предполагам, че си права.

— Дочула е, че съм дошла да живея тук и че съм ви роднина, и започна да ме разпитва. Не успя да научи много, но се погрижих да си тръгне доволна.