Нора Робъртс - Синя далия

— Радвам се да го чуя. Да пийнем чай тогава. Тази вечер е хладно. По един горещ чай ще ни се отрази добре.

— Стига да не ви затруднява. Без кофеин, ако имате. — Погали корема си. — Най-трудното нещо от бременността е да се откажеш от кофеина.

— Ще се погрижа. Няма да се бавя.

— Благодаря. Стела. — Когато тя излезе, Роз отново се обърна към Хейли: — Значи си изминала целия път от… Литъл Рок, нали?

— Да. Обичам да шофирам. Още повече, когато колата не прави номера. Но човек трябва да се задоволява с това, което има. — Хейли прочисти гърлото си. — Надявам се, че ти си добре, братовчедке Розалинд.

— Да, много добре. А вие с бебето? Как сте?

— Страхотно. Здрави сме като бикове, както каза докторът. Чувствам се отлично. Струва ми се, че ще стана дебела колкото слон, но нямам нищо против. Интересно е. Хм, а твоите деца? Как са синовете ти?

— Добре са. Вече са големи. Харпър, най-големият, живее в къщата за гости. Работи при мен в градинарския център.

— Видях го… градинарския център, докато карах насам. — Хейли осъзна, че потърква ръце в крачолите на джинсите си и спря. — Изглежда толкова голям, по-голям, отколкото си го представях. Сигурно се гордееш.

— Разбира се. С какво се занимаваше в Литъл Рок?

— Работех в книжарница. Преди да тръгна на път, бях помощник-управител. Малка частна книжарница и кафене.

— Управител? На твоята възраст?

— На двадесет и четири съм. Зная, че не изглеждам на толкова — усмихна се тя. — Мога да ти покажа шофьорската си книжка. Следвах в колеж, с частична стипендия. Имам остър ум. Работех през летните ваканции, докато учех в гимназията и колежа. Получих работата защото собственикът беше приятел на баща ми. Но доказах, че я заслужавам.

— Говориш в минало време. Значи вече не работиш там?

— Напуснах. — „Слуша ме“, помисли си Хейли. Роз й задаваше уместни въпроси. И това бе нещо. — Преди две седмици. Но имам препоръка от собственика. Реших да се махна от Литъл Рок.

— Струва ми се крайно неподходящ момент да напуснеш дома си и сигурната си работа.

— На мен ми се струваше най-подходящият. — Отмести поглед към Стела, която буташе количката с чая. — Ето сега вече наистина е като във филмите. Знам, че говоря като хлапачка, която се впечатлява от всичко, но не мога да се сдържа.

Стела се засмя:

— И аз си мислех същото, когато дойдох тук. Направих чай от лайка.

— Благодаря, Стела. Хейли тъкмо ми разказваше как е решила да напусне дома и работата си. Надявам се да ни обясни защо според нея това е бил най-подходящият момент да предприеме два толкова драстични хода.

— Не драстични — възрази Хейли, — просто важни. Направих го заради бебето. Е, и заради двама ни. Навярно сте разбрали, че не съм омъжена.

— Близките ти не те ли подкрепят? — попита Стела.

— Майка ми ни напусна, когато бях на около пет години — Може би не си спомняш това — обърна се тя към Роз — или не го споменаваш от дискретност. Баща ми почина преди година. Имам лели и чичовци, две баби и братовчеди. Някои от тях все още живеят близо до Литъл Рок. Мненията за сегашното ми положение са… противоречиви. Благодаря — добави тя, когато Роз наля чай и й поднесе чашата. — Дълбоко скърбях, когато татко почина. Блъснала го кола, докато пресичал улицата. Просто една от онези нелепи злополуки, които никога не ще разберем защо се случват. Нямах време да се подготвя. Едва ли някой е подготвен за нещо подобно. Но си отиде за минута.

Отпи глътка чай и почувства облекчение чак до костите за които не бе подозирала, че са толкова уморени.

— Бях съкрушена, ядосана и самотна. Тогава се появи онова момче. Не беше приключение за една нощ, харесвахме се. Често идваше в книжарницата, флиртуваше с мен. Аз отвръщах на закачките му. Той ми носеше утеха. Беше сладур. Постепенно се стигна до нещо повече. Следваше право. Няколко седмици след като отново тръгна на лекции, разбрах, че съм бременна. Не знаех какво да правя. Как да му кажа? Или на когото и да било? Отлагах още няколко седмици.

— А когато реши?

— Канех се да му го кажа лице в лице. Вече не идваше в книжарницата и отидох да го потърся в колежа. Оказа се, че се е влюбил в някакво момиче. Малко трудно се оказа да ми го каже, след като бяхме спали заедно. Но не бяхме си давали никакви обещания, не бяхме влюбени или нещо подобно. Просто се харесвахме. А когато заговори за другото момиче, лицето му засия, личеше си, че е луд по нея. Затова не му казах за бебето. — Хейли се поколеба, преди да си вземе още една бисквита. Стела ги бе подредила върху поднос. — Не мога да устоя на сладки неща… Когато размислих, стигнах до извода, че за никого от двама ни няма да е от полза.