Нора Робъртс - Синя далия

— Много трудно решение — отбеляза Роз.

— Не знам дали е така. Не зная какво очаквах да направи, след като разбере, но мислех, че има право да знае. Не исках да се омъжвам за него. Тогава дори не бях сигурна дали ще задържа детето. — Отхапа от бисквитата и потърка заобления си корем. — Това беше една от причините да го потърся, за да поговоря с него. Не само да му кажа, а за да решим заедно какво да правим. Но докато седях и го слушах да говори въодушевено за онова момиче… — Замълча и поклати глава. — Трябваше да взема решение, а ако му бях казала, щях да го накарам да се чувства объркан, изпълнен с негодувание и уплаха. Нямаше смисъл да провалям живота му, след като само се бе опитал да ми помогне да преживея труден период.

— Но си останала сама — изтъкна Стела.

— Ако му бях казала, пак щях да съм сама. Всъщност когато реших да задържа бебето, отново ми хрумна да му съобщя и попитах няколко души какво става с него. Узнах, че все още ходи със същото момиче и дори говорят за женитба, затова мисля, че постъпих правилно. Все пак, когато започна да ми личи, имаше безброй клюки и въпроси, погледи и шушукане зад гърба ми. Помислих си: „Трябва да започна някъде на чисто“. Затова продадох къщата заедно с всички мебели и ето ме тук.

— За да започнеш на чисто — заключи Роз.

— Търся работа. — Направи пауза и овлажни устни. — Свикнала съм да работя. Знам, че малцина биха назначили жена в шестия месец. Роднина, макар и далечна и косвена, би била малко по-отзивчива. — Прокашля се, когато Роз не каза нищо. — Следвах литература и бизнес администрация. Завърших с отличие. Имам солидни препоръки. Разполагам със средства, макар и не много. Частичната ми стипендия не покриваше всички разходи, а баща ми беше учител, така че не печелеше кой знае колко. Но имам достатъчно, за да се издържам, да плащам наем, да пазарувам и да платя за раждането на това бебе. Имам нужда от работа, на първо време — каквато и да е. Ти имаш фирма и тази къща. Необходим ти е доста персонал и за двете. Моля за шанс да бъда част от него.

— Разбираш ли нещо от растения и градинарство?

— Засаждахме цветя всяка година. С татко си поделяхме работата в градината. Мога да науча това, което не зная. Усвоявам бързо.

— Не би ли предпочела да работиш в книжарница? Хейли е била управител на малка книжарница в родния си град — обясни Роз на Стела.

— Ти не си собственик на книжарница — изтъкна Хейли — Ще работя без заплата две седмици.

— Всеки който работи за мен, поучава възнаграждение. След няколко седмици ще назнача временен персонал. Преди това… Стела, би ли могла да ти помага?

— А… — Нима можеше да каже „не“ при вида на това младо лице и издут корем? — Какви бяха задълженията ти като управител?

— Официално не заемах тази длъжност, но фактически я изпълнявах. Беше малка фирма, така че вършех всякакви неща — съставяне на каталози, закупуване на стока, работа с клиенти, графици, продажби, реклама. Само в книжарницата, кафенето имаше отделен персонал.

— Кои според теб са най-ценните ти качества?

Трябваше да си поеме дъх, за да успокои нервите си. Знаеше колко е важно да говори ясно и свързано: от това зависеше съдбата й. Също толкова важно бе да запази достойнство и да не умолява.

— Отношението към клиентите, което е най-съществено при продажбите. Умея да общувам с хора и нямам нищо против да работя извънредно, ако се налага, за да получат това, което желаят. Доволните клиенти идват отново и купуват. Ако се стараеш да се чувстват обградени с внимание, печелиш лоялността им.

Стела кимна.

— А слабостите ти?

— Закупуването — отвърна тя без колебание. — Ако зависеше от мен, бих купила всичко. Непрекъснато трябваше да си напомням, че боравя с чужди пари. Но понякога не се вслушвах в гласа на разума си.

— В момента провеждаме реорганизация и известно разширение. Няма да е зле да имам помощник за въвеждането на новата система. Все още има много компютърни програми за инсталиране… най-досадната част.

— Умея да работя на компютър.

— Ще те назначим за две седмици — реши Роз. — Ще получиш заплата, но това ще бъде изпитателен срок и за двете страни. Ако не потръгне, ще направя каквото мога, за да ти помогна да си намериш друга работа.

— Разумно и честно. Благодаря, братовчедке Розалинд.

— Просто Роз. Имаме малко бензин в бараката за инструменти. Ще го донеса и ще докараме колата ти, за да внесеш багажа си.

— Да го внеса? Тук? — Хейли поклати глава и остави чашата си. — Казах, че не искам подаяния. Благодаря за работата, за шанса, но не очаквам да ме приютиш в дома си.