Нора Робъртс - Синя далия

Устата на Стела бе така пресъхнала, че не можа да проговори, а само кимна. Голямата къща не се виждаше оттук. Малка естествена гора я скриваше от погледа и не позволяваше на ниските сгради, в които се помещаваха офисите на центъра и повечето оранжерии, да загрозяват изгледа от прозорците й.

А старият червен кестен бе просто великолепен!

— Тази част е отворена за посетители през цялата година — продължи Роз. — Развиваме всички възможни дейности, предлагаме разнообразни саксийни растения и книги за градинарство. Най-големият ми син ми помага в управлението, но предпочита работата в оранжериите или навън. В момента имаме две временни служителки. След няколко седмици ще са ни нужни още.

„Време е да се включиш в играта“, каза си Стела.

— През март започва най-натовареният сезон в тази зона.

— Точно така.

Роз я поведе по асфалтова рампа към ниска бяла постройка с безупречно чиста площадка пред входа.

Стела забеляза два дълги и широки плота от двете страна на вратата. Влизаше предостатъчно светлина, за да създаде весело настроение. Множество рафтове бяха отрупани с торове, добавки за облагородяване на почвата, пестициди и въртящи се стелажи със семена. На други бяха подредени разноцветни саксии, подходящи за подправки и стайни растения. Имаше витрини с камбанки за окачване, гравирани плочки и други аксесоари.

Жена със снежнобели коси бършеше прах от витрина със слънчеви часовници. Беше в бледосиня жилетка с избродирани рози върху бяла риза, която изглеждаше идеално колосана.

— Руби, това е Стела Ротшилд. Развеждам я из центъра.

— Приятно ми е.

Стела забеляза, че жената я преценява с поглед, явно разбрала, че е кандидатка за работа, но усмивката й изглеждаше много сърдечна.

— Вие сте дъщерята на Уил Дули, нали?

— Да, същата.

— От, Севера.

„Каза го така, сякаш става дума за страна от Третия свят със съмнителна репутация“, с насмешка си помисли Стела.

— Да, от Мичиган. Но съм родена в Мемфис.

— Така ли? — Усмихна й се с повече топлота. — Е, това все пак е нещо. Напуснали сте щата като малка, нали?

— Да, с майка си.

— А сега сте решили да се върнете, а?

— Вече се върнах — поправи я Стела.

— Е, добре — колебливо промълви Руби, което означаваше: „Ще видим“. — Навън е доста мразовито днес — продължи тя. — Най-добре е човек да не показва носа си. Но можете да разглеждате колкото искате.

— Благодаря. Винаги бих предпочела градинарски център пред всяко друго място.

— Този надминава всички останали. Роз, Мерилий Букър дойде и купи онзи дендробиум. Не можах да я разубедя.

— По дяволите, ще увехне след седмица.

— Дендробиумите са лесни за отглеждане — изтъкна Стела.

— Не и за Мерилий. Нищо не разбира от растения. Съсипва всичко, до което се докосне. Трябва да забранят на тази жена да се доближава на повече от десет метра от каквото и да е живо същество.

— Съжалявам, Роз. Но я накарах да обещае, че ще го донесе тук, ако забележи, че не изглежда свеж.

— Ти нямаш вина.

Роз махна с ръка и мина през широка отворена врата. Отвъд нея се намираха стайните растения — от екзотични до класически, в саксии — от миниатюрни до огромни, с диаметър на шахта. Имаше и още аксесоари: декоративни камъни, решетки, мебели за беседки, фонтани и пейки.

— Държа всеки от персонала ми да има познания за всичко — каза Роз, докато разглеждаха. — Ако не знаят някой отговор, трябва да знаят как да го намерят. Не сме голяма фирма в сравнение с онези, които продават на едро или се занимават с проектиране на паркове. Цените ни не са като в градинарските сектори на магазините с намалени цени. Затова се стараем да предлагаме и необичайни растения, освен най-разпространените, и добро обслужване. Посещаваме клиентите си в домовете им.

— Има ли човек от персонала, когото изпращате за консултации на място?

— Или Харпър, или аз поемаме тази задача, ако някой клиент има проблем с нещо, купено оттук. Или просто се нуждае от личен съвет. — Плъзна ръце в джобовете си и се залюля напред-назад на токовете на гумените си ботуши. — Освен това имам проектант на градини. Наложи се да му обещая цяло състояние, за да го открадна от конкурентна фирма, и да му дам почти пълна свобода. Но е най-добрият. Възнамерявам да разширя тази дейност.

— Какъв е девизът ви?

Роз се обърна към нея и високо повдигна вежди. В проницателните й очи проблесна насмешка.

— Ето защо се нуждая от човек като теб. Някои, който може да казва „нашият девиз“ с гордо вдигната глава. Нека помисля. — С ръце на хълбоците, огледа търговската зона и отвори големите стъклени врати към оранжерията. — Смятам, че имаме две основни мисии… ето тук съхраняваме повечето едногодишни растения и висящите кошници, които впрочем тръгват през март. Първата ни мисия е да помагаме на градинарите любители. От едва прохождащите до по-опитните, които знаят какво искат и са готови да пробват нещо ново или необичайно. Да предлагаме на тези клиенти добра стока, добро обслужване и добри съвети. Втората ни мисия е да задоволим потребностите на клиента, който има пари, но не и време или желание да се рови в пръстта. Онзи, който иска градината му да е красива, но или не знае откъде да започне, или не иска да си прави труда. Готови сме да отидем и срещу прилично възнаграждение да съставим проект, да доставим растения и да наемем работници. Гарантираме, че ще остане доволен.