Нора Робъртс - Черна роза

— Хвърли ми букета — и сме квит.

— Като заговорихме за мащехата ти — намеси се Роз. — Днес се обадих на Джолийн.

— Така ли?

— Ако има човек, който да познава всички в Шелби Каунти, това е Джолийн Дули. Спомних си, че има приятелка, която е управител на малка галерия и магазин за сувенири в центъра. Джейн ще се яви там на интервю за работа в сряда следобед.

— Бързо действаш — отбеляза Мич.

— Момичето отчаяно се нуждаеше от помощ. Ще видим как ще се справи. Сестрата на друга приятелка на Джолийн работи в агенция за недвижими имоти. Оказа се, че има малък апартамент на шест преки от галерията, който се дава под наем и ще бъде освободен след няколко седмици, а хората, които би трябвало да се нанесат тогава, са се отказали.

— Ти правиш чудеса — възхити се Мич.

— Не, просто знам кого да помоля да ги направи.

— Мислиш ли, че ще го извърши? — попита Лоугън. — Да напусне Кларис и да ти донесе дневниците? Както я описа, струва ми се, няма тази смелост.

— Някои хора я нямат. А други откриват, че са я притежавали, но просто са забравили. Млада е и не може да се каже, че има много… силен дух. Но макар и да й казах да не се чувства задължена, сигурна съм, че ще държи да ми се отблагодари за работата и апартамента. Друг въпрос е дали ще събере смелост да изпълни този дълг.

— А ако не го направи? — попита Мич.

— Тогава навярно с братовчедката Риси ще трябва да си поговорим на четири очи. Имам няколко скрити коза и ако се наложи, ще ги извадя.

Дейвид се приведе към нея и очите му светнаха.

— Кирливи ризи? Какви например?

— Прегрешения на хора от семейството, които тя не би искала да излязат наяве, а ще я уверя, че ще светнат като коледни лампички, ако не ми върне нещата, които е отмъкнала от Харпър Хаус. — Докосна брадичката му. — Но засега ще си останат мои малки тайни.

— Извинете за прекъсването. — Роз се обърна, както и всички други, когато чуха развълнувания глас на Хейли. Лицето й сияеше, докато задъхано бързаше към масата. — Тя проходи. Сама отиде при Харпър. Три крачки!

Единственият начин да им го докаже беше Лили да демонстрира новото си умение още веднъж. Но коленете й се свиваха всеки път, когато Хейли я побутнеше напред. Предпочиташе да пълзи по верандата или да се опитва да се качи на стола на Роз.

— Кълна се, че проходи! Може да попитате Харпър.

— Вярвам ти. — Роз повдигна Лили и потърка нос в бузката й. — Шегуваш се с майка си, а? — Стана от масата с Лили в ръце, взе бисквита и я подаде на Хейли. — Вече можеш да започнеш да използваш една от най-важните родителски тактики. Подкупване. Ела тук. Покажи й бисквитката.

Когато Хейли изпълни наставленията й, Роз се наведе и помогна на Лили да стъпи на крака.

— Харпър я примами с цвете.

— Това момче знае как да очарова момичетата. Хайде, малката! Отиди да си я вземеш.

Насърчавана от бурни аплодисменти, Лили изпълни представлението си, седна на пода и изяде бисквитката.

Другите влязоха в къщата, а Роз и Мич останаха да поседят навън в здрача.

— Ще се обидиш ли, ако кажа, че си прекрасна почетна баба?

— Все още е малко прибързано да се нарека баба, но тъй като обичам това момиченце повече, отколкото ако беше моя плът и кръв, не, няма да се обидя. Направила е първите си крачки към сина ми. Към Харпър. Не мога да не изтъкна, че това е важно.

— Хейли не излиза с никого, нали?

— Целият й живот се върти около Лили. Но е млада и пълна със страст. Рано или късно ще се появи някой. Що се отнася до Харпър, загубих броя на момичетата, които идват и си отиват. Все още не е довел никоя да се запознае с мен. И това е важен факт.

— Като заговорихме за синовете си, моят има нова приятелка. Местно момиче. Родителите й членуват в твоя клуб. Ще присъства на пролетния бал утре вечер. Нямам търпение да ви запозная.

— Аз също нямам търпение да се запозная с него. Кое е момичето?

— Казва се Шелби. Предполагам, че е кръстена на областта, Шелом Форестър.

— Светът е малък и пренаселен. Да, познавам Джан и Куил, родителите на Шелби. Познавам и нея, чудесно момиче е. Точно сега отношенията ми с тях са… напрегнати. Куил има някакъв общ бизнес с Брайс и ситуацията между нас е малко сложна. Но това не засяга никого другиго.

— Никъде другаде роднинските връзки и отношенията между хората не са така сложни, както в Юга.

— Предполагам, че си прав, и го споменавам само за да знаеш, ако доловиш известно напрежение. Но възнамерявам да се държа изключително учтиво, така че няма причина да се безпокоиш.