Нора Робъртс - Черна роза

Джейн кимна:

— Все едно. Нямам нищо ценно.

— Продължавай да живееш с тази нагласа и никога няма да имаш. Помисли си какво искаш и ако решиш да приемеш помощта ми, ми се обади.

— Дори ако не успея да ти помогна?

— Да. И сама ще се добера до това, което ми е нужно, тя взе неща, които ми принадлежат, и аз ще си ги върна, а ако искаш да се избавиш от нея, ще ти помогна. Без да те карам да се чувстваш задължена.

Джейн отвори уста, затвори я и бързо стана.

— Братовчедке Розалинд, може ли… да отидем някъде другаде? Тя знае, че идвам тук, и може…

— Някой да й докладва? Да, възможно е. Е, добре ще отидем другаде. Колата ми е отпред.

Роз я заведе в малка гостилница, където никой не ги познаваше и бе малко вероятно Кларис да влезе някога. Вътре се носеше мирис на скара и силно кафе.

Поръча и за двете, за да даде време на Джейн да се успокои.

— Имаше ли работа, докато живееше при родителите си.

— Мм… понякога помагах в офиса на баща си. Нали знаеш, че има фирма за подови настилки?

— Харесва ли ти работата в офис?

— Не, не ми харесва, а и не мисля, че бях добра в нея.

— А какво обичаш да правиш?

— Бих искала да работя в книжарница или галерия. Обичам книгите и изкуството. Дори имам известни познания.

— Това е добро начало. — За да я подкани да се храни, вместо само да чопли рулото с трепереща ръка, Роз взе половината от огромния сандвич, който вече бе разрязала надве, и я захапа. — Имаш ли пари?

— Спестих около две хиляди.

— Още едно добро начало.

— Забременях — промълви Джейн.

— О, скъпа! — Роз остави сандвича и докосна ръката й. — Значи си бременна.

— Вече не. — По бузите й потекоха сълзи. — Миналата година. Случи се миналата година. Аз… той беше женен. Казваше, че ме обича и че ще напусне съпругата си. Такава идиотка съм. Такава глупачка.

— Стига — смъмри я нежно Роз и й подаде хартиена кърпичка. — Не си глупачка.

— Беше женен и знаех това. Просто се увлякох. Чувствах се поласкана, че някой ме желае, и ми се струваше толкова вълнуващо да го пазим в тайна. Вярвах на всяка негова дума, братовчедке Розалинд.

— Просто Роз. Разбира се, че си му вярвала. Била си влюбена в него.

— Но той не ме е обичал. — Поклащайки глава, Джейн нервно накъса салфетката на парчета. — Разбрах, че съм бременна, и му казах. Реагира ужасно студено. Не изглеждаше ядосан, а по-скоро раздразнен. Сякаш ставаше дума за някаква… дребна неприятност. Настоя за аборт. Бях шокирана. Бе казвал, че един ден ще се оженим, а сега искаше да направя аборт.

— Било ти е много тежко, Джейн. Съжалявам.

— Казах, че ще го направя. Чувствах се ужасно тъжна, но наистина щях да го направя. Не знаех как иначе да постъпя. Но дълго отлагах, защото се страхувах. Една вечер, когато вечеряхме с майка ми в ресторант, започнах да кървя и да се превивам от болки.

Сълзите й отново бликнаха. Роз й подаде друга салфетка.

— Пометнах. Не й бях казала, че съм бременна, а пометнах буквално пред очите й. Двамата с татко толкова се разстроиха. Бях замаяна, чувствах се странно. Казах им кой е бащата — един от партньорите на татко за голф.

Този път зарови лице в салфетката и зарида. Когато се приближи сервитьорката, Роз поклати глава отрицателно стана, заобиколи масата, седна до Джейн и обви ръка около раменете й.

— Съжалявам — промълви Джейн.

— Не се безпокой. Поплачи си.

— Беше ужасна гледка, ужасен момент. Изложих ги, разочаровах ги.

— При тези обстоятелства би трябвало сърцата и душите им да бъдат с теб.

— Аз ги посрамих. — Тя захлипа и попи сълзите си. — И то заради мъж, който не ме обича. Загубих бебето, може би защото не го исках. Исках просто да изчезне… и това стана.

— Не бива да се упрекваш, скъпа. Носиш отговорност за зачеването му, защото за това са нужни двама души. Но не си виновна, че си го загубила.

— През целия си живот бях правила само каквото ми кажат. Веднъж постъпих, както желаех — и ето какво се случи.

— Съжалявам за това, което си преживяла. Всички допускаме грешки, Джейн, и понякога плащаме тежка цена за тях. Но няма смисъл да продължаваш да я плащаш. — Роз леко докосна рамото й и отново седна на мястото си срещу нея, за да бъдат лице в лице. — Погледни ме сега. Слушай. Нали мъжът, който те е използвал, е изчезнал от живота ти?

Джейн кимна и попи сълзите си.

— Добре. Вече можеш да помислиш с какво искаш да се занимаваш. Да изградиш нов живот, вместо да продължаваш да се самосъжаляваш заради миналото.

— Наистина ли ще ми помогнеш да си намеря работа?