Нора Робъртс - Черна роза

— Работиш до късно, а? — попита тя.

— Да. Ти също.

— Имах невероятен ден. Стори ми се безкраен. Ще отида да сваля от себе си няколко пласта мръсотия, а после ще ям до пръсване.

— Искаш ли компания? Трябва да ти съобщя няколко неща.

— Добре, заповядай.

— Цял ден ли си игра в калта?

— По-голямата част. Спешна градинарска помощ. — Погледна към него през рамо и широко му се усмихна, когато той тръгна нагоре по стълбите. — Приятелка, неочаквано гостуване на свекъра и свекървата, която има пасивно-агресивни наклонности, и желание от страна на снахата да натрие носа й. Резултатът е значителна печалба за фирмата ми и страхотен ден за мен.

Влезе направо в банята и свали блузата си.

— Отдавна не се бях занимавала сериозно с проектиране и оформяне. Почти бях забравила какво е да заровя ръце в пръстта на нечия градина и да създам нещо.

Съблече се, докато говореше, без да се бави, пъхна дрехите си в коша за пране и се отправи към душа, за да пусне водата и провери температурата. Мич стоеше на прага и я слушаше.

— Голяма неразработена площ с нереализиран потенциал. Би трябвало да се чувствам виновна, че й взехме пари за толкова приятно прекарани часове. Но ги заслужихме.

— Ти и кой друг?

— Трябваше да свикам цялото си войнство. — Роз влезе под душа. — Харпър дойде с мен, а по-късно пристигнаха Лоугън и Стела като подкрепление. Създадох най-хубавата целогодишна градина. Още сега изглежда великолепно, а след няколко седмици ще разцъфнат лилии и баптиста, после спарея, сини камбанки, градински чай и напръстник. Харпър сложи чудесна медна решетка с клематис и три хортензии. А когато се появи и Лоугън… — Роз замълча и подаде глава с мокри коси. — Отегчавам те.

— Не. Не разбирам всичко, което казваш, но не съм отегчен. Изглеждаш въодушевена.

— Така е. Утре сутринта ще намина за няколко довършителни стъпки и за да уредим окончателната сметка. Навярно ще припадне, когато чуе цифрата, но наистина ще шашне свекърва си.

— Все още не си ми отговорила за онова растение от моя апартамент. Казах ти за какво ми е нужно, за фън шуй.

— Не.

Мич изчака пет секунди, през които звучеше единствено шуртенето на водата. И се засмя.

— Мисля, че това е достатъчно ясен отговор. Знаеш, че съм интелигентен и отговорен и мога да се науча как да полагам елементарни грижи за едно растение.

— Вероятно, но вече имаш черна точка, Мич. Можем да поговорим за изпитателен срок. Заплаших, че ще накажа Сиси, ако не поддържа това, което създадох за нея. Чух я да моли Лоугън да наминава два пъти в месеца, за да прави каквото е необходимо, и нямам нищо против. Всеки трябва да знае границата на възможностите си.

— Поливаш го, слагаш го на слънце. Ще се справя.

— Това далеч не е всичко. Би ли ми подал кърпа? — Роз спря водата, взе кърпата и започна да подсушава тялото си. — Имаме толкова работа, че почти не ми остава време да мисля за друго. Освен това наближава сватбата на Стела. Има и неща, свързани с този проект, за които трябва да се погрижа.

Мич продължи да я гледа, докато тя нанасяше крем по тялото си и ароматът му се смесваше с този на сапуна и.

— Ще се справим.

— Откакто открих фирмата, зимите отлитат неусетно. През зимата има много повече неща за вършене, отколкото хората предполагат. Ето че отново е пролет. Не мога да повярвам, че…

Роз смръщи вежди и между тях се образува лека вертикална бръчка. Внимателно завъртя капачката на крема.

— Току-що го осъзна, нали? — попита той.

— Кое?

— Ние двамата, сега. — Мич остана на мястото си и тя мина покрай него, за да извади чисти дрехи от скрина си. — В края на работен ден разговаряме, докато си под душа. Като женени.

Роз облече сив клин и тениска.

— Какви чувства събужда това у теб? — попита тя.

— Не съм напълно сигурен. Мисля, че леко ме изнервя. Но дълбоко в себе си съм спокоен. А ти?

Докато подсушаваше косите си, Роз го изгледа изпитателно.

— Нов брак не просто не влизаше в плановете ми, а беше сред първите десет неща, които се бях зарекла да избягвам. Наред с отровните змии, киселинните дъждове, вируса Ебола и прочее.

Мич се усмихна и отново се облегна на касата.

— Говориш в минало време.

— Добър слушател си. Първия път се влюбих съвсем млада и се омъжих. Бях щастлива и ще обичам Джон Ашби до края на живота си. Ще го виждам в синовете, които създадохме заедно, и ще зная, че нямаше да ги имам, ако любовта ни не беше толкова голяма.

— Хората способни да обичат така, са благословени.