Нора Робъртс - Черна роза

— Харпър, трябва да отскочиш до къщата и да докараш пикапа ми. Ще натоварим тези неща и ще те открадна за няколко часа… Стела, кажи на Лоугън да дойде тук, когато приключи за днес. Ще се наложи да поработи извънредно. Може да вземе набелязаните дръвчета и да ги докара на този адрес. — Написа го на парче хартия. — И ти ела с него. Можеш да ми бъдеш полезна с усета и ръцете си.

— Нима мислиш, че е възможно да свършим работата за два дни? — попита Стела.

— Ще се справя за по-малко време, защото с толкова разполагам.

Обичаше предизвикателствата. Нищо друго не можеше да отклони мислите й от проблемите така, както ровенето в пръстта.

Измерваше, отбелязваше, пресмяташе, поставяше торфен мъх, заравняваше.

— Обикновено отделям повече време за подготовка на почвата. Преобразяването на една градина е важно събитие.

Сиси прехапа устни и нервно усука гердана си от перли около пръстите си.

— Но можеш да го направиш.

— Малко са нещата, които не мога да направя с растения и пръст. Това е дарбата ми. — Кимна към Харпър, който вече инсталираше декоративна метална решетка. — И неговата. Днес ще научиш нещо. Сложи чифт ръкавици, Сиси. Ще се потрудиш и това, което си казала, няма да е лъжа.

— Нямам никакви угризения, че я излъгах.

Все пак сложи ръкавиците.

Роз й обясни с простички термини, че ще създадат градина, която ще изглежда добре през всички сезони и ще впечатлява свекърва й — по което и време на годината да реши да й гостува. Ириси, карамфили и камбанки. Бързо разцъфтяващи дамски сърца и кандилки. С пролетни луковици, интересно подредени едногодишни растения и зеленината на по-късно цъфтящи цветя пространството щеше да е запълнено.

Когато масивните сандъчета се изпълнеха с цветове, щеше да се получи красива гледка, която дори една заядлива свекърва би харесала.

Остави Сиси да засади петльовия гребен и игликата и се отдалечи да изравни и разрохка старите лехи.

След още един час осъзна, че към всичко, което бе донесла, могат да добавят и още.

— Харпър? — Попи потта от челото си с ръка. — Взе ли мобилния си телефон?

Синът й отмести ръце от увивните растения, които прикрепяше към решетката, и потупа джобовете си.

— Тук някъде е. Може би в пикапа.

„Каквато майката, такъв и синът“, помисли си Роз, махна с ръка и отиде да потърси телефона. Обади се на Стела и изреди още цял списък от необходими неща. Не се съмняваше, че управителката ще ги въведе в компютъра, ще издаде фактура и ще се погрижи да бъдат доставени.

Засади кани до задната ограда синя салвия и африкански маргаритки. После седна на пети, когато Сиси дойде при нея и й донесе висока чаша.

— Лимонада. С мама я направих. За изкупление на греховете. Маникюрът ми е съсипан — каза тя, подавайки чашата на Роз. — Вече усещам болка в части на тялото, които бях забравила, че имам. Не зная как можещ да вършиш това.

— А аз не разбирам как ти можеш да играеш бридж всяка седмица.

— Е, всеки има различни интереси, предполагам. Дължа ти много повече от чека, който подписах.

— О, ще подпишеш още няколко, преди да свършим.

Сиси притвори очи.

— Ханк ще ме убие. Ще извади железен лост и ще ме налага до посиняване и смърт.

— Не мисля, че ще го направи. — Роз се изправи, подаде й празната чаша и се почеса по гърба. — Ще бъде доволен и горд… и трогнат, че си положила толкова усилия и дори си пожертвала маникюра си, за да направиш къщата ви по-красива за гостуването на родителите му. За да покажеш и на него, и на тях колко много цениш дома, който ти е осигурил.

— О! — На лицето й бавно се появи усмивка. — Много умно казано, Розалинд.

— Това, че нямам съпруг, не означава, че не разбирам от тези неща. Предупреждавам те, че ако не се грижиш за всичко това както трябва, не Ханк, а аз ще те пребия до безсъзнание.

Сиси погледна разрохканата пръст, наполовина засадените лехи, лопатите, търнокопите и чувалите с пръст и тор.

— Ще изглежда красиво в завършен вид, нали?

— Имай ми доверие.

— Имам. Пълно. Може би сега не е най-подходящият момент да ти кажа, че синът ти е дяволски красив млад мъж. Сърцето ми едва не спря, когато му подадох чашата с лимонада и ми се усмихна. Мили боже, сигурно момичетата падат в краката му като покосени.

— Никога не е имал проблем с намирането на приятелка. Но връзките му не траят дълго.

— Все още е млад.

Когато се прибра, навън вече бе тъмно. Изпоцапана и малко скована от болки, подаде глава през вратата на библиотеката, преди да се качи по стълбите. Бе видяла колата на Мич отпред.