Нора Робъртс - Черна роза

А храстите и дръвчетата? Дали допълнителната дейност ще увеличи продажбите на растения?

Дали оцветителите за пръст, които бе започнала да предлага, ще се окажат грешка, или клиентите ще са доволни от разнообразието?

Беше поверила голяма част от отговорностите на Стела, затова бе назначила управител. Искаше да прехвърли доста подробности в някой друг отдел, но „В градината“ беше нейна рожба, носеща й всички радости и тревоги, които изживява една майка, докато детето й расте.

Изпитваше удоволствие да гледа тълпите и суматохата, клиентите, които се придвижваха с колички или касетки около масите, по чакъла и бетона, за да изберат най-подходящите цветя за градината или сандъчета за терасите си. Доставяше й удоволствие да дава съвети и препоръки и това компенсираше кратката болка, която изживяваше в началото на сезона, когато виждаше отгледаните с любов растения да поемат към новите си домове.

По това време на годината често се упрекваше за сантименталната си привързаност към всичко, което е създала. Но никога не можеше да гледа на растенията само като на продукт. Чувстваше дълбока лична връзка е всяко от тях, беше им посветила седмици, месеци, а често и години.

През първите пролетни дни тъгуваше заради раздялата. После работата я поглъщаше.

Тъкмо беше влязла в оранжерията за разсаждане, за да си почине от множеството клиенти и да реши какво да прехвърли в търговската част, когато при нея нахълта Сиси.

— Роз, отчаяна съм.

Роз сви устни. Изрусените коси на обикновено безупречно издокараната Сиси бяха разрошени, а в очите й се четеше паника.

— Очевадно е. Какво се е случило? Фризьорката ти се е пенсионирала? Или масажистката ти е избягала с някой музикант?

— О, не се шегувай. Говоря сериозно. — Тя забърза между масите към Роз. — Ще ни гостуват родителите на съпруга ми.

— Аха.

— Съобщиха ми го тази сутрин и сякаш хвърлиха бомба. Пристигат само след два дни. Мразя , когато някой си въобразява, че винаги е добре дошъл.

— Те са ваши близки.

— Още по-лошо, ако питаш мен. Знаеш, че свекърва ми се заяжда с мен. От двайсет и шест години не е престанала. Ако не се бяха преместили в Тампа, сега щях да съм или в лудница, или в затвор за убийство. Нуждая се от помощта ти, Роз.

— Няма да я убия вместо теб, Сиси. И приятелството си има граници.

— Можеш да ми помогнеш. — С присвити очи Сиси се огледа наоколо. — Обзалагам се, че тук има разни интересни отрови, от които да сипя в мартинито й и да сложа край на този ад. Ще ги държа в резерв, за всеки случай. Знаеш ли какво ми каза тя?

— Предполагам, че ще го чуя.

— Че се надява все още да не съм купила нов килим за трапезарията и докато е тук, с удоволствие щяла да излезе по магазините и да намери най-подходящия. Да не съм се тревожела за времето, което ще й отнеме това, защото, откакто двамата с Дон се пенсионирали, имала предостатъчно. Скоро съм щяла да разбера какво е, защото съм наближавала тази възраст. Представяш ли си?

— Аз съм почти на твоите години, така че, като се замисля, може би ще намеря някоя отрова тук.

— О, не съм ти разказала и половината. Ако започна, цял ден няма да си тръгна, но ще ти спестя останалото, защото животът ми виси на косъм. Започна да ме мъмри, че си губя времето да чета за растенията, вместо да го посветя на градината на дома, който нейният син ми е осигурил.

— Имате красив двор.

Според Роз можеше да бъде и по-красив, но бе добре поддържан.

— Тормозеше ме, както винаги, и изтърсих, че напоследък полагам къртовски труд да направя нови лехи и какво ли още не. Просто си измислях, Роз, и сега, ако не ми помогнеш, ще разбере за опашатата ми лъжа.

— Ако искаш, ще изпратя Лоугън. Мога да попитам Стела за графика му, но…

— Разминах се с нея, докато вървях насам. Каза, че ще бъде зает, без никакъв прозорец, през следващите две седмици. — Сиси събра ръце пред гърдите си като за молитва. — Умолявам те, Роз. Отложи някой от ангажиментите му и го изпрати при мен. Само за два дни.

— Не мога да прекъсна работата му на друг обект… но почакай — каза Роз, когато видя сълзи в очите й. — Ще измислим нещо. Два дни — въздъхна тя. — Ще ти струва скъпо.

— Няма значение. Парите са най-малкият проблем. От това зависи животът ми. Иначе ще се наложи да хвана самолет до Тампа още тази нощ и да я убия, докато спи.

— Тогава да се залавяме да спасим твоя и нейния живот.

Роз си представи новия облик на градината й и започна да снове из оранжериите, за да набави всичко необходимо. Сиси не смееше дори да мигне, докато гледаше как подбира цветя, храсти и декоративни дръвчета, саксии и сандъчета.