Нора Робъртс - Черна роза

— Е… радвам се да го чуя.

— След тази сцена като във филм на „Холмарк“ искам още една кока-кола. След малко започва „Пригейм“.

— Ще го гледаме.

Мич взе дистанционното управление на телевизора. Запита се под каква ли звезда се е родил, за да го дари съдбата с такъв син.

— Супер! Чипс със сол и оцет!

Чу се отварянето на пакета и почукване на вратата. Мич се усмихна широко, стана и извади портфейла си, за да плати пиците.

— Не разбирам, Стела, просто не разбирам.

Хейли нервно крачеше из спалнята на Стела, а момчетата се плискаха с вода в банята.

— Тези секси сандали, от които ще ми излязат мазоли, или по-елегантните обувки с дебели подметки? — попита Стела и й показа краката си с по една обувка от двата чифта.

Тя се спря, за да ги огледа.

— Тези са секси. — Хейли посочи левия й крак.

— Боях се, че ще се спреш на другите. Е, добре.

Стела свали и двете обувки и прибра отхвърления чифт в гардероба си. Тоалетът й за вечерта бе сложен върху леглото, а предварително избраните бижута бяха на тоалетката.

Трябваше само да сложи момчетата да спят, да се облече, да се погрижи за прическата и грима си, отново да нагледа момчетата, да провери бебефоните и… Неспокойните стъпки и мърморенето на Хейли привлякоха вниманието й и я накараха да се обърне.

— Какво има? Защо си толкова нервна? Да не би да очакваш гадже тази вечер, за което не си ми казала?

— Не. Но има нещо общо с гаджета. Защо Роз е казала на Мич да си доведе компания за партито? Може би наистина ще го направи, защото, ако дойде сам, биха го взели за смотаняк. И двамата ще пропуснат страхотна възможност.

— Нещо ми убягва. — Стела сложи обиците си и се огледа. — Откъде знаеш, че Роз му е казала да си доведе компания? Как разбра?

— Имам си начини. Както и да е. Какво й става? Среща толкова привлекателен свободен мъж, кани го на парти в дома си… дотук — страхотно… Но му казва, че може да си доведе компания. Господи!

— Решила е, че трябва да го каже — от учтивост, предполагам.

— В любовта е като на война — няма място за учтивост, за бога! — С дълга въздишка Хейли се отпусна в единия край на леглото и повдигна крака, за да огледа своите обувки. — „Любов“, „война“ — и двете думи са от женски род. Ние, жените, трябва да владеем положението.

Стела потърка очи.

— Къде си чувала тези неща? Нима е възможно някой да знае как трябва да бъде?

— Продавала съм книги години наред. Чета много и не зная защо запаметявам и най-глупавите подробности. Но да си дойдем на думата — тук ще има парти, в нейния дом, и тя ще изглежда изумително. А той ще се появи с друга жена и ще провали всичко.

— Не мисля, че има какво да провали на този етап.

Хейли отчаяно задърпа косите си.

— Но би могло да има. Зная го. Просто ги наблюдавай тази вечер и ще доловиш вибрациите.

— Добре, ще видим. Но сега трябва да измъкна децата от ваната и да ги накарам да се пъхнат в леглата. После да се облека и да подложа краката си на мъчение с тези обувки, и то с единствената цел да подлудя Лоугън.

— Искаш ли помощ? За децата, не за да подлудиш Лоугън. Лили вече спи.

— Не, ще намокриш и измачкаш тоалета си, а изглеждаш фантастично. Иска ми се и аз да можех да нося такова червено. Много е секси.

Хейли сведе поглед към искрящо червената си къса рокля.

— Не мислиш ли, че е твърде…

— Не, смятам, че е страхотна.

— Е, ще сляза да видя дали мога да помогна на Дейвид с доставчиците или с нещо друго. Ще поискам да чуя неговото мнение за тоалета си. Разбира от мода.

Роз вече се намираше на долния етаж и се питаше дали е взела правилно решение. Може би трябваше да отвори балната зала на третия етаж. Беше просторна, разкошна и изискана. Но на първия, където имаше множество, по-малки стаи със запалени камини, бе по-топло и по-уютно.

Има достатъчно място, каза си тя, докато проверяваше разположението на масите, столовете, лампите и свещите. Остави всички врати широко отворени и знаеше, че гостите ще се разхождат из стаите и ще се възхищават на дома, който тя обожаваше.

Небето беше ясно и щяха да излизат и на терасите. Ако станеше твърде хладно, имаше калорифери. Имаше и маси, столове, свещи и коледни лампички по дърветата, а и прожекторите край пътеките в градината светеха.

За бога, човек би си помислил, че това е първият прием, който организира.

От доста време в тази къща не бе имало толкова разточително празненство. Въпреки че бе свела списъка на гостите до възможно най-малко имена, знаеше, че ще стане претъпкано.