Нора Робъртс - Черна роза

— Не мисля, че синът ми ще обърне внимание на някакъв кактус.

Хейли се усмихна.

— Може би, но ако някоя дама намине за по едно питие по празниците?

— А… напоследък бях твърде зает с книгата.

— Навярно привлекателен необвързан мъж като вас не може да се отърве от обожателки.

— Не. Отдавна… Хм!…

— Трябва да вземете и венче за вратата си.

— Венче.

Усетила, че го обзема отчаяние, тя докосна ръката му.

— Да ви покажа ли какви имаме? Сама украсих някои от тях. Виждате ли това? Ухае толкова приятно на бор. Какво е Коледа без венец на вратата?

Мич се предаде.

— Умееш да убеждаваш.

— Добра съм — засмя се тя и избра едно венче. — Най-много ще подхожда на елхичката ви.

Придума го да купи и венчето, и три малки коледни звезди, и кактуса. Изглеждаше развеселен и малко замаян, докато Хейли му издаваше касова бележка и опаковаше покупките.

Когато той излезе, реши, че е узнала достатъчно.

Втурна се в офиса на Стела.

— Мич Карнеги не се вижда с никого.

— Да не би наскоро да е ослепял?

— Стига, Стела, знаеш какво имам предвид. Няма приятелка. — Хейли свали шапката си и прокара пръсти през светло кестенявите си коси, достатъчно дълги, за да ги връзва на стърчаща конска опашка. — И прекара повече от половин час в оранжерията при Роз, преди да дойде да си купи коледна елхичка. Харпър го изпрати при нея, без да я предупреди. Просто му казал да влезе и не й дал време поне да сложи червило.

— Просто така — да влезе? Как може да е толкова глупав?

— Точно това го попитах. Както и да е… Мич дойде тук мокър до кости, защото решил да поразгледа центъра. Каза, че ще отскочи и до къщата.

— Хейли — Стела откъсна поглед от монитора на компютъра си, — за какво намекваш?

— Просто споделям това, което узнах. Няма приятелка, както и тя няма приятел. — Хейли разпери ръце, насочи палците си един срещу друг и ги преплете. — Ще се виждат често. Освен секси, е и много мил. Убедих го да купи едно венче, три коледни звезди и кактус, плюс елхичката.

— Браво, Хейли!

— Най-хубавото беше, че не можа да ми откаже. Ако Роз не си пада по него, може би аз ще го хвана. Е, добре де — няма. — Тя се засмя, когато срещна укорителния поглед на Стела. — Би могъл да ми бъде баща, дрън-дрън. Но е идеален за Роз. Казвам ти — разбирам от тези неща. Не се ли оказах права за теб и Лоугън?

Стела въздъхна и се загледа в аквамарина на годежния си пръстен.

— Няма да споря по този въпрос. Въпреки че държа ние с теб просто да наблюдаваме, без да се бъркаме, признавам, че навярно ще стане доста забавно.

Докато работеше, Мич се сещаше да почисти апартамента си чак когато не остане свободно място за сядане или за чашите с кафе. Между отделните проекти се стараеше малко повече, поне да прибере и подреди дребните неща.

Ползваше услугите на почистваща фирма. Всъщност често се налагаше да търси нова. Никоя чистачка не издържаше дълго и колкото и да се срамуваше да го признае, вината бе главно негова.

Забравяше в кой ден да я очаква и избираше точно този ден, за да прави проучване, да се види със сина си за мач на „Хорс“ или кратко състезание по отбелязване на кошове. Може би Фройд имаше обяснение за това, но той не желаеше да се задълбочава твърде много.

Или пък чистачката пристигаше и се ококорваше, щом видеше колко работа я очаква. Първото й посещение оставаше и последно.

Но човек трябваше да положи усилия поне за празниците. Прекара целия ден в разместване на мебели, чистене и търкане и бе принуден да признае, че ако някои му плащаше за тази работа, и той щеше да напусне.

Все пак трябваше да въведе известен ред в апартамента си, за да може да вижда плотовете, тапицериите и столовете. Макар и да не се надяваше да ги запази живи за дълго, растенията, които Хейли го убеди да купи, наистина създаваха празнична обстановка.

А идеята за елхичка в саксия се оказа гениална. Сега, вместо да измъкне кутията с изкуствената елха от килера, дълго да се бори със заплетения кабел на лампичките и накрая да открие, че половината са изгорели, трябваше само да сложи веселото дръвче на високата декоративна поставка до прозореца си и да запали свещичките.

Закачи венчето на входната врата, сложи цъфналия кактус на масичката в хола и подреди трите коледни звезди на перваза над тоалетното казанче. Струваше му се добро място.

Тъкмо взе душ и нахлузи стари джинси и риза, когато гостът му за вечеря почука на вратата.

Бос, с все още мокра коса, Мич забърза през хола да отвори. И се усмихна на единствения човек, когото обичаше безрезервно.