Нора Робъртс - Черна роза

— Това може да се уреди. Следващата събота в къщата ще има тържество. В девет. Заповядай, ако желаеш. Можеш да си доведеш и компания, разбира се.

— С удоволствие. Имаш ли нещо против да отида до къщата, за да разгледам библиотеката? Или не е удобно?

— Разбира се, че нямам. Само ще се обадя на Дейвид да го предупредя, че ще наминеш.

— Добре. Тогава ще те оставя да работиш. Благодаря, че ми отдели време.

— Имам предостатъчно.

Трудно му бе да повярва.

— Ще ти се обадя. Всичко тук е чудесно, Розалинд.

— Така е.

Когато Мич излезе, тя остави инструментите и отпи голяма глътка вода. Не беше наивно младо момиче, което се изчервява и тръпне от вълнение при допира на мъжка ръка до лицето си. Но я бе обзело странно, приятно чувство, когато пръстите му леко докоснаха бузата й и срещна погледа му.

„Като английска роза“, повтори си тя и се усмихна. Преди време би могла да се сравни е това цвете, крехко и обсипано с капчици роса. Обърна се и погледна едно от жилавите растения, от които вземаше резници и издънки. Сега по-скоро приличаше на тях — силна и издръжлива.

„Добре че съм такава“, каза си тя, когато отново се залови за работа.

Въпреки силния дъжд, Мич се поразходи между постройките и започна да изпитва още по-голямо уважение към Роз и създаденото от нея. „Изградила го е почти сама“, помисли си той. Несъмнено бе наследила прилично състояние от фамилията Харпър, но за постигането на всичко това не трябваха само пари.

Нужни бяха идеи и упорита работа.

Нима наистина бе изрекъл онзи глупав, банален комплимент за кожата й? „Английска роза“, мислено повтори Мич и поклати глава. Едва ли тя го чуваше за първи път.

Във всеки случай не се оказа особено уместен. Сравнението с нежна английска роза не й подхождаше. „По-скоро черна роза — реши той, — висока, стройна и екзотична. Малко надменна и невероятно секси“.

Бе научил доста за живота й от разговора в оранжерията. Както и за характера й. Бе загубила обичната си баба в крехка възраст. По всичко личеше, че не е била близка с родителите си, които също бе загубила. Живите й роднини се намираха далеч и, изглежда, не поддържаше връзка с никого от тях.

Освен синовете си, нямаше други близки.

След смъртта на съпруга си бе разчитала единствено себе си при отглеждането на трите момчета.

Но не бе доловил в нея никакво самосъжаление и определено — никаква слабост.

Независима, пряма, силна. Но имаше и чувство за хумор и добро сърце. Спаси го в трудната ситуация да избере играчка за малко момиченце и прие дилемата му с насмешка.

Сега, когато най-сетне бе започнал да я опознава, нямаше търпение да разбере повече.

Например историята с втория й съпруг и развода. Не го засягаше, разбира се, но любопитството му бе оправдано. Искаше да се добере до подробностите. Нямаше да е трудно. Хората бяха словоохотливи.

Трябваше само да им задава въпроси.

Импулсивно тръгна обратно към градинарския център. Няколко клиентки разговаряха и кимаха към коледните звезди и някакво кактусоподобно растение с розови цветове. Мич едва успя да прокара пръсти през вече мокрите си коси, когато погледът на Хейли се насочи право към него.

— Доктор Карнеги, каква приятна изненада!

— Казвай ми Мич. Как си, Хейли, как е бебето?

— И двете сме добре. Но… вие сте вир-вода! Да ви донеса ли кърпа?

— Не, няма нужда. Не можах да сдържа любопитството си и поразгледах.

— Аха! — Лицето й засия, по детински невинно. — Роз ли търсехте?

— Намерих я. Ще отскоча до къщата, за да видя мястото, на което ще работя. Но бих избрал някоя от тези малки елхички. От вече украсените.

— Много са сладки, нали? Идеални са за малък апартамент или офис.

— По-красиви са от старата изкуствена елха, която с мъка сглобявам всяка година.

— И носят уханието на Коледа. — Придружи го до тях. — Коя ви харесва най-много?

— Ами… ето тази.

— Обожавам червените панделки и малките фигурки на Дядо Колела. Ще ви донеса кутия.

— Благодаря. Как се наричат тези цветя?

— Коледни кактуси. Нали са прекрасни? Харпър ги добива с присаждане. Някой ден ще ми покаже как. Трябва да вземете поне един. Изглеждат толкова празнично. И цъфтят по Великден и Коледа.

— Не умея да се грижа за растения.

— Е, не изискват много грижи. — Големите й бледосини очи не се откъсваха от него. — Живеете в апартамент нали? Ако вземете елха, кактус и няколко коледни звезди, ще имате чудесна украса за празниците. Ако решите да поканите някого, няма за какво да се безпокоите.