Нора Робъртс - Черна роза

— Влудяват ме. Винаги се питам… — Бавно свали единия от дебелите й чорапи. — … какво ще открия. Ааа… — Прокара пръст по ноктите й, лакирани в бледорозово със съвсем лек блясък. — Изненада, изненада.

— Те са една от малките ми тайни.

Мич повдигна ходилата й и плъзна устни по извивките им.

— Обичам тайните.

Несравнимо изживяване бе да доставя наслада на силна жена, да вижда и чувства как тя се предава на усещанията. Една лека тръпка, една тиха въздишка възбуждаше неописуемо, когато я издаваше жена с несломима воля.

От влечението до страстта, от страстта до любовта. Преди нямаше намерение отново да изминава този път, а ето че сега стоеше тук с нея и знаеше, че е единствената, с която иска да прекара остатъка от живота си. Запита се как неусетно беше стигнал до този етап и бе започнал да копнее за уханието й, за гласа й и допира на нежната и кожа.

Когато тя се надигна, обви ръце около врата му и сля топлите си устни с неговите, сърцето му щеше да се пръсне.

— Виждам те и когато настъпи пълен мрак — заговори той. — Чувам те дори и да си на километри разстояние.

От гърлото й се изтръгна тих звук и тя се притиска към него.

Остана неподвижна за миг, отпуснала глава на рамото му. Сърцето й биеше до неговото. Никога нямаше да проумее как е възможно любовта да означава толкова много различни неща в различни моменти. Можеше само да е благодарна, че е открила тази любов точно сега. Щеше да я пази и цени. Да цени него. Отдръпва се назад, докосна лицето му с ръка и погледите им се срещнаха.

— По-трудно е, когато стигнеш дотук, след като си изминал по-дълъг път и узнал повече. Но в същото време е по-истинско. По-пълноценно. Искам да знаеш, че с теб се чувствам именно така. Задоволена и пълноценна.

— Не мисля, че мога да живея без теб отсега нататък, Розалинд.

— Добре. — Докосна устните му със своите. — Добре — повтори тя и бавно се предаде на целувката.

Обгръщаше го с тялото си, опияняваше се от близостта му, от косите му, кожата му. От него струеше нежност и същевременно неудържима страст. Докато устните й бяха впити в неговите, разкопча ризата му, повдигна ръце и изчака да й помогне да свали своята и да се притиснат един към друг, гореща плът до гореща плът.

Мич я повали на дивана по гръб и обходи тялото й с ръце и устни. От шията, раменете и гърдите до удивително тънката талия.

Имаше следи от раждането на синовете, с които заслужаваше да се гордее. За миг потърка буза в корема й, удивен, че е способен да дари наслада на толкова силна и пълна с енергия жена.

Тя погали гърба му, опиянена от негата, която замъгляваше сетивата й, и лениво придвижи ръце към копчетата на дънките му. Долови топлина и възбуда и почувства, че и нейните мускули тръпнат в очакване.

Трескаво се освободиха от дрехите. Роз отново се надигна над него, този път го притисна между бедрата си и загледана в премрежените му зелени очи, бавно го пое в себе си.

— О, господи!

Ръцете й се вкопчиха в облегалката на дивана.

Той бе изцяло в нейна власт. Ханшът й се поклащаше във влудяващо бавен ритъм и силните й бедра стягаха тялото му като железен обръч.

Чувстваше допира на ръцете му, които страстно галеха плътта й, докато й позволяваше да диктува ритъма. После бавно се плъзнаха по гърба й и накрая се спряха върху гърдите й.

Притисна го още по-силно, долепи устни до неговите и вкусът на сподавения й стон го завладя. Бяха вкопчили ръце един в друг, когато тя рязко отметна назад глава и затвори очи, заблестели от възбуда.

После нетърпеливо го понесе със себе си към екстаза.

Роз се събуди в четири часа, твърде рано за сутрешен крос и твърде късно, за да заспи отново. Полежа няколко минути в тихия мрак. Удиви се колко бързо свиква да се буди до Мич. Не се подразни, че половината от леглото й е заета, и дори не бе изненадана, че той спи до нея.

Струваше й се по-естествено, отколкото очакваше… не беше нещо, с което трябва да свикне, а нещо, без което не желаеше да живее повече.

Запита се защо не й изглежда странно да се буди до друг човек, да започва деня, споделяйки личното си пространство с него. Шумът в банята, разговорите или мълчанието, докато се обличаше.

Реши, че навярно е така, защото дълбоко в себе си е копняла отново да бъде с някого. Не го бе търсила и не се бе чувствала непълноценна. В някои отношения годините на самота я бяха превърнали в сегашната жена. И тази жена бе готова да сподели останалата част от живота си, дома и семейството си с този мъж.