Нора Робъртс - Черна роза

— Братовчедке Риси, каква неприятна изненада.

— Къде е онази никаквица и нещата, които е задигнала?

— Нямам дори смътна представа за какво говориш, а и не ме интересува. — Роз забеляза, че роднината й е наела кола с шофьор, за да дойде от града. — Предполагам, че добрите маниери изискват да те поканя да влезеш, но те предупреждавам, че преди да си тръгнеш, ще наредя да те претърсят… а това ще е унизително и за двете ни, така че не си го и помисляй.

— Винаги си била противно, невъзпитано създание.

— Забавно е, нали? — Роз й стори път и Кларис мина покрай нея, подпирайки се на бастуна си. — Аз мисля същото за теб. В приемната сме, пием чай. — Роз застана на прага. — Братовчедката Риси е решила да ни дойде на гости. Ужасно, нали? Предполагам, помниш сина ми — Харпър. Винаги ти е доставяло удоволствие да го тормозиш. А това е Дейвид, негов приятел от детството, който се грижи за домакинството и със сигурност знае точния брой на сребърните прибори.

— Не обичам злобни намеци.

— Не мога да ти предложа нищо друго. Мисля, че вече познаваш доктор Карнеги.

— Да, и ще говорим за него с адвоката си.

Мич се усмихна широко.

— Цялото ми име е Мичъл Карнеги.

— Това е Лоугън Кътридж, приятел, съсед и проектант, сгоден за госпожа Стела Ротшилд, която е управителка на градинарския ми център.

— Нямам желание да се запознавам с тълпата служители, с които си се обградила и не одобрявам идеята да превръщаш Харпър Хаус в долнопробен хан.

— Това са децата й Гевин и Люк, ето и кучето им Паркър — невъзмутимо продължи Роз. — А тази млада жена е далечна роднина на покойния ми съпруг и също работи във фирмата ми — Хейли Филипс, и прекрасната й дъщеричка Лили. Мисля, че представих всички. Дейвид, би ли налял чаша чай на Кларис?

— Не искам чай, особено приготвен и поднесен от хомосексуалист.

— Не е заразно — спокойно каза Дейвид.

— Наистина ли, Дейвид? Ти си хомосексуалист? — Роз се направи на изненадана. — Не мога да повярвам.

— Старая се да не го афиширам.

— Къде е Джейн? — попита Кларис. — Настоявам да говоря с нея веднага.

Роз подаде малка бисквитка на Лили, която доволно я захапа.

— Коя е тази Джейн?

— Отлично знаеш. Джейн Поулсън.

— О, разбира се, братовчедката Джейн. За съжаление, не е тук.

— Няма да търпя лъжите ти. — Тонът на Кларис накара Паркър предупредително да заръмжи. — И дръж това отвратително куче далеч от мен.

— Паркър не е отвратителен. — Гевин скочи, но майка му моментално го сграбчи. — Ти си отвратителна.

— Ако си лоша — добави Люк, — ще те ухапе, защото е добро куче.

— Гевин, Люк, изведете Паркър навън. Вървете.

Стела потупа Гевин по рамото.

— Поиграйте на фризби — предложи Лоугън и намигна на момчетата. — И аз ще дойде след няколко минути.

Гевин взе кучето на ръце и намръщено излезе, а Люк се спря на прага.

— И ние не те харесваме — каза той и закрачи с късите си крачета след брат си.

— Очевидно служителите ти не възпитават децата си по-добре, отколкото ти своите Розалинд.

— Да, и много се гордея с това. Е, щом няма да пиеш чай и не мога да ти помогна за Джейн, навярно вече се каниш да си тръгваш.

— Къде са дневниците?

— Дневници? Имаш предвид написаните от баба ми и прабаба ми, които си взела от тази къща без мое разрешение?

— Разрешението ти не беше необходимо. Аз съм най-възрастният жив наследник на рода Харпър и тези дневници са мои по право.

— Определено не съм съгласна с теб по този въпрос, но мога да те осведомя къде се намират. Там, където е мястото им от морална, правна и етична гледна точка.

— Ще поискам да те арестуват.

— О, направи го, ако искаш. Ще падне голям смях. — Роз отново се бе превърнала в опасен айсберг, докато седеше с нехайно кръстосани крака на страничната облегалка на едно кресло. — Много ще се радваш да видиш любимото си име Харпър окаляно във всички вестници, скандално известно в цялата страна, нали? — Очите й горяха, в ярък контраст с хладния тон. — Защото ще се погрижа за това. Ще дам интервю на всеки, който поиска, и ще обсъждам грозното недоразумение на всяко парти, при всяка възможност. Не ме е грижа за подобни неща.

Замълча и се наведе да вземе бисквитата, която Лили й подаваше.

— О благодаря сладурче. Но не мисля — отново се обърна към Кларис, — че на теб ще ти бъде приятно да се окажеш в центъра на клюки, инсинуации и подигравки. Особено когато няма да постигнеш нищо. Възвърнах си нещо, което винаги ми е принадлежало.