Нора Робъртс - Черна роза

Измъкна се от леглото и безшумно запристъпва из стаята. „Още една промяна“, осъзна тя. Отдавна не се бе старала да пази тишина, за да не смути съня на спящ партньор.

Влезе във всекидневната си и избра един от дневниците. Бавно прокара ръка по тетрадките на баба си. Щеше да ги запази за по-нататък, за да ги прочете за удоволствие и от сантименталност.

Но първо трябваше да изпълни дълга си. Още през първите петнадесет минути разбра, че с прабаба й не биха се разбирали.

Времето все още е приятно. Реджиналд се задържа в Ню Орлиънс във връзка с бизнеса си. Не успях да намеря коприна в синия цвят, който търся. Тук магазините са толкова назад от модата. Мисля, че трябва да предприемем пътуване до Париж. Но едва след като намерим нова гувернантка за момичетата. Сегашната е твърде своенравна. Когато си помисля колко пари отиват за заплатата и прехраната й, не съм никак доволна от услугите й. Наскоро й подарих чудесна дневна рокля, която не ми отиваше, и тя без колебание я прие. А щом я помоля за някоя дребна услуга, започва да мърмори. Разбира се, че има време да изпълнява по няколко поръчки, когато не е заета да надзирава момичетата и да им преподава уроци.

Оставам с впечатлението, че се смята за нещо повече, отколкото е.

Роз изпъна крака и прелисти страниците. Повечето се оказаха подобни. Оплаквания, злободневни подробности за пазаруване, планове за предстоящи и разкази за отминали приеми. Рядко ставаше дума за децата.

Остави този за друг път и взе следващия. Докато бегло го преглеждаше, попадна на бележки за камериерка, уволнена за кикотене в коридора, и за разточителен бал. Изведнъж един абзац привлече вниманието й и тя се зачете по-внимателно.

Отново пометнах. Защо е така мъчително да загубиш дете, както и да родиш? Изтощена съм. Питам се как ще преживея това изпитание отново, за да даря Реджиналд с наследника, който толкова отчаяно желае. Ще поиска да легне с мен веднага щом отново бъда в състояние и тези неприятни изживявания ще продължат, предполагам, докато отново зачена.

Не изпитвам никакво удоволствие нито от това, нито като гледам момичетата, които всеки ден ми напомнят какво все още не съм постигнала.

Поне, след като забременея, ще ме остави на мира през месеците на очакване. Мой дълг е да раждам синове. Не бих пренебрегнала дълга си, но изглежда съм неспособна да родя друго, освен бъбриви малки госпожици.

Искам само да спя и да забравя за поредния си неуспешен опит да даря съпруга си и тази къща с наследника, който им е нужен.

„Децата са били само дълг за нея — помисли си Роз. Колко тъжно. Как ли са се чувствали онези момичета, щом майка им е гледала на тях като на свой провал само заради пола им? Дали някога е имало радост в този дом, докато в него е властвала Беатрис, или всичко е било дълг и показност?“

Обзета от негодувание, тя се поколеба дали да не вземе някой от дневниците на баба си, но не събра сили и прелисти още един от другите.

Не мога да понасям онази досадница Мери Луиз Бъркър. Човек ще си помисли, че след като е родила четирима синове и коремът й отново е издут като на крава, знае всичко за зачеването, износването и отглеждането на деца. Далеч не е така. Синовете й непрекъснато тичат като индианци и оставят отпечатъци от мръсните си ръце по всички мебели в приемната й. А тя просто се смее и казва, че момчетата са си момчета, когато нахълтат вътре с трите си дръгливи кучета!

Имаше наглостта да ми предложи да отида при нейния лекар и при някаква вуду магьосница. Кълне се, че този път ще роди момиченцето, за което мечтае, защото е отишла при онази нещастница и си е купила амулет, който държи закачен над леглото си.

Не стига, че позволява на своите сополанковци да се държат неприлично дори на обществени места, но не е за вярване, че смее да говори пред мен за подобни неща, при това зад маската на загриженост и приятелство.

Трябва да намеря начин да се отърва от нея.

Роз реши, че жена като Мери Луиз би й харесала. Запита се дали съученикът и Боби Лий Бъркър не е неин наследник.

Изведнъж погледът й се спря върху един пасаж и сърцето и замря.

Стоя заключена в стаята си. Не желая да разговарям с никого. Унижението, на което съм подложена е непоносимо. От толкова години съм предана съпруга и изключителна домакиня, надзиравам персонала на тази къща, без да се оплаквам, и полагам огромни усилия, за да поддържам доброто ни име пред хората с нашето обществено положение и бизнес партньори на Реджиналд.