Нора Робъртс - Черна роза

Както и този на Брайс.

Той издаде един-единствен вик на ужас, след който започна да раздира гърлото си с нокти, борейки се за глътка въздух.

— Недей! Не го убивай, за бога! — Роз опита да се втурне напред, но стихията я тласна обратно. — Достатъчно! Той не може да ме нарани. Няма да успее.

От чакълената настилка полетяха камъчета, силуетът в бяло се завъртя и закръжи като лешояд над мъжа, който лежеше окървавен на земята, впил нокти в собственото си гърло.

— Стига Амелия! Престани! Ти си моя прабаба. — Амелия вдигна глава, обърна се и срещна погледа й. — Зная. Зная, че съм твоя наследница. Зная, че се опитваш да ме закриляш. Всичко е наред. Вече не може да ми навреди. Моля те! — Отново опита да пристъпи напред, с мъка измина две крачки и си пое дъх. После изкрещя: — Той е нищожество! Буболечка! Но благодарение на него усвоих ценни уроци. А сега ще получи няколко доста тежки от мен. Искам да живее, за да си плати. — Направи още крачка с протегнати напред ръце, с дланите нагоре. — Ще има възмездие, кълна се! Заради мен, заради моята и твоята кръв ще има възмездие.

Роз забеляза, че Брайс отново диша. Макар и слабо и неравномерно, между бледите му устни преминаваха струйки въздух. Тя приклекна и спокойно заговори:

— Изглежда, не сме само аз и ти.

Вятърът започна да утихва. Когато тя се изправи, Амелия бе изчезнала.

Олюля се на изтръпналите си крака и видя Харпър да тича към тях покрай сградата, следван на крачка от Мич.

— Добре съм. Всичко е наред. — Въпреки че й се виеше свят като от въртележка. — Но този тук навярно се нуждае от лекарска помощ.

— Не ми пука за него. Мамо! — Синът й я сграбчи и прокара длани по лицето й. — Господи! Удари ли те?

— Веднъж успя, негодникът, но му го върнах, повярвай ми. Върнах му го тъпкано. А Амелия го довърши. Добре съм, скъпи, уверявам те.

— Полицията идва насам — каза Мич. Гласът му трепереше отчасти от страх за нея, отчасти от гняв. — Хейли им е позвънила от мобилния си телефон, докато идваше да ни вземе.

— Добре. Добре. — Нямаше отново да припадне. Каквото ще да става. — Ще повдигнем обвинения за всичко. — Приглади косите и роклята си и едва сега забеляза, че полата й е скъсана. — По дяволите! Купих си я специално за днес. — Въздъхна борейки се с гнева и световъртежа. — Харпър, скъпи, направи ми една услуга и разкарай този боклук оттук. Изчакайте с Мич да дойде полицията. Не искам да го виждам нито минута повече. Изкушавам се да довърша започнатото от Амелия.

— Нека първо му кажа нещо. — Мич се наведе и задърпа Брайс, докато се изправи на треперещите си крака. С усмивка хвърли поглед към Роз, стовари юмрук върху лицето му и го остави отново да се свлече на земята. — Надявам се, че нямаш нищо против.

— Нямам — отвърна Роз и въпреки че стомахът й се разбунтува, не можа да сдържи широката си усмивка на задоволство. — Харпър, ще го отведеш ли? Искам да разменя няколко думи с Мич.

— С удоволствие. — Харпър повлече Брайс и погледна назад към майка си. — Мамо, определено те бива да сритваш задници.

— Да. — Роз си пое дъх и го изпусна. — Ако не възразяваш — обърна се тя към Мич, — ще поседя тук, докато мога отново да стъпя на крака. Сритването на задници е изтощително.

— Почакай. — Той свали сакото си и го постла на земята. — Няма смисъл да съсипваш тази хубава рокля още повече.

Тя седна, отпусна глава на рамото му, когато Мич се настани до нея, и каза нежно:

— Моят герой.

Роз остана мълчалива, докато пулсът й се успокои, нервите й се отпуснаха и стягането в стомаха й намаля.

Натрошените стъкла блестяха на светлината. Щеше да ги смени, да поскърби за загиналите цветя и да спаси някои от наранените, а после да засади нови.

Щеше да отгледа много нови.

— Как е ръката ти — попита тя Мич.

— Добре. Всичко е наред — процеди той през зъби. Челюстта му е като от желе.

— А ти си силен, едър мъжага.

Обърна се, обви ръце около врата му и не спомена нищо за ожулените кокалчета на пръстите му.

— Сигурно е полудял, щом си е въобразил, че ще му се размине.

— Възнамерявал е да разруши всичко във фермата ми, преди сватбата да свърши. Очаквал е да предположим, че е дело на хулигани, или полицията да реши така. И да трябва сама да се справям с щетите. Мъж като него, който не изпитва никакво уважение към жените, не може да повярва, че някоя от тях е способна да го победи.

— Една успя.

— Е две — една жива и една мъртва. — Световъртежът й бе отминал. Роз се изправи и му подаде ръка.