Нора Робъртс - Черна роза

Взе Лили, сложи я на коляното си и върна бисквитата, докато в стаята цареше тишина, нарушавана единствено от гневното сумтене на Кларис. Роз рядко я бе виждала да диша така тежко, трепереща от ярост .

Гледката беше страхотна.

— Ако полицаите ме попитат как съм успяла да си ги взема обратно, с удоволствие ще им кажа. Надявам се, че и ти с радост ще им обясниш как нещо, което принадлежи на Харпър Хаус, е попаднало в чекмеджето на бюрото ти. Както и някои скъпи вещи, описани като част от имуществото на Харпър Хаус.

— Ще опетниш името на рода! — С позеленяло от гняв лице Кларис пристъпи към нея. — Нямаш право! Нямаш работа да се ровиш в нещо, което е най-добре да остане погребано.

Роз спокойно подаде детето на Мич и Лили весело загука, сякаш искаше да му предложи остатъка от нагризаната бисквита. Докато се изправяше, тя го чу да прошепва:

— Давай скъпа!

— От какво се страхуваш? Какво са й сторили? Коя е била Амелия?

— Някаква нещастница, жалка уличница, която е получила каквото заслужава. Още в мига, когато ти се роди, знаех, че кръвта й ще проличи в теб. Явно съм била права.

— Значи съм нейна правнучка — тихо каза Роз.

— Няма повече да говоря за това. Грехота и престъпление е жена като теб да стане господарка на Харпър Хаус. Нямаш право да живееш тук и никога не си имала. Ти си алчно нищожество, срам за рода. Баба ми по-скоро би пуснала кучетата срещу теб, отколкото да ти позволи да прекрачиш прага на Харпър Хаус.

— Е, това преля чашата. — Преди Роз да заговори, а имаше да каже доста, Харпър стана и прекоси стаята. — Ще си тръгнеш и никога вече няма да стъпиш в тази къща.

— Не ми дръж такъв тон, момче.

— Вече не съм на осем години, а ти не си добре дошла тук. Въобразяваш си, че можеш безнаказано да обиждаш майка ми? Жена, която има повече класа от върха на малкия си пръст, отколкото ти в цялото си кльощаво тяло? Сега или ще си тръгнеш доброволно, или ще те изритам. Изборът е твой.

— Ти си също като нея.

— Това е първата истина, която изричаш, откакто влезе. Насам, братовчедке Риси.

Харпър я хвана под ръка и въпреки че тя се опита да го отблъсне, я изведе от стаята.

Настъпи кратко затишие, после Хейли тихо подсвирна:

— Давай, Харпър!

Горе, във всекидневната, Мич повдигна краката на Роз в скута си и започна да ги разтрива.

— Дълъг ден за теб.

— Безспорно.

— Спечели доста точки, шампионке.

— Да, но Харпър отбеляза решаващата и гарантира победата на отбора.

— Убеждавам се, че съм влюбен, щом момичето ми започне да се изразява образно със спортни термини. — Повдигна крака й по-високо и целуна глезена й. — Ще взема своя дял от дневниците у дома. Искам да се заема с тях още тази вечер.

— И за теб беше дълъг ден. След сватбата ще ги четеш — Роз се облегна назад и затвори очи, когато палецът му проследи извивката на стъпалото й. — Освен това, ако си тръгнеш, ще ме лишиш от удоволствието да разтриеш краката ми.

— Надявах се, че така ще те подкупя да ме поканиш да остана.

— Няма нужда от подкуп. И бездруго щях да те поканя.

— Случайно костюмът ми за сватбата е в колата.

Очите й останаха затворени, а крайчецът на устните й затрептя.

— Обичам предвидливите мъже.

— Не бях сигурен дали ще приемете мъж в къщата за тази нощ. Предсватбена вечер, женски ритуали.

— Започнахме с ритуалите още тази сутрин в козметичния салон, но ще продължим утре. Ще бъдат чудесно семейство, нали?

— Вече са семейство. Много се забавлявах да гледам момчетата натриха носа на онази старица, а ти направо я застреля. Харпър я довърши.

— Държахме се ужасно грубо, нали? Разбира се, никога няма да ти проговори отново. Не се надявай на помощ от нея за книгата си — засмя се Роз.

— Няма за какво да съжалявам. Впрочем това, което ще напиша за нея, едва ли ще й хареса.

— На мен ще ми хареса. Тя знае. Знае коя е Амелия и какво я е сполетяло. Предполагам, че винаги е знаела. Има вероятност да е унищожила някои дневници, в които се споменава за нея… но едва ли, защото всичко, което принадлежи на Харпър Хаус, е свещено за Кларис. Все пак трябва да бъдем подготвени.

— Нужни са ми само няколко семенца. От тях ще отгледам цветята, които очакваш да видиш.

Роз го погледна с широко отворени очи.

— Много остроумно. Убеждавам се, че съм влюбена, щом гаджето ми започне да се изразява с градинарски термини.

— Все още не си видяла нищо. Розалинд, краката ти ме изкушават.

— Краката ми?