Нора Робъртс - Черна роза

Когато свърши, вървя пеш през горичката до градината пред дома си и здравата се потруди в малката си лична оранжерия. Засади кани на място, на което искаше да придаде тържественост, и иглики и рапици в кътче, което предпочиташе да изглежда по-скромно и уютно. На сянка добави сини камбанки и здравец за свежест.

Винаги бе черпила свежест тук, от градината си, от почвата, в сянката на Харпър Хаус. Коленичи на земята под ведрото синьо небе и се загледа в своето владение.

Домът й бе величествен с жълтеникавите си каменни зидове, блестящи прозорци и снежнобяла дограма.

Какви тайни се криеха в тези стаи, между тези стени. Какво бе погребано в земята, в която тя ровеше със собствените си ръце сезон след сезон?

Бе отраснала тук, а преди нея баща й, неговият баща и предците му. Поколение след поколение, свързани чрез кръвта и историята. Тук отгледа децата си и работеше, за да съхрани семейното наследство и да предаде този дом на тях и техните деца.

Каквото и да бе сторено, за да може тя да нарича всичко това свой дом, трябваше да узнае за него. И да го приеме.

Най-сетне спокойна, прибра инструментите си и влезе в къщата, за да вземе душ.

Откри Мич в библиотеката.

— Извинявай за прекъсването. Трябва да поговоря с теб за нещо.

— Добре, аз също трябва да поговоря с теб.

Той откъсна поглед от лаптопа си и извади една папка от купчината на бюрото.

— Първо ти — подкани го Роз.

— Добре. — Мич прокара ръка през косите си и свали очилата си. Вече познати жестове, които означаваха, че подрежда мислите си. — Направих почти всичко, което може да се направи тук. Мога да посветя още месеци на семейната ви история, да добавя подробности, да се върна поколения назад. Всъщност възнамерявам да го сторя, но във връзка с целта, за която ти ме нае, стигнах до задънена улица. Тя не е била от семейството, Роз. Не е носила името Харпър — поправи се той. — Нито по рождение, нито като съпруга. Няма абсолютно никакви сведения. Имена, дати, раждане, брак, смърт — нищо, до което се добрах, не може да свърже Амелия с тази къща или семейство Харпър. Няма жена на нейната приблизителна възраст, починала тук през периода, който уточнихме.

— Разбирам.

Роз седна и съжали, че не е донесла кафе.

— Ако Стела е сгрешила с името…

— Не е. — Роз поклати глава. — Наистина е Амелия.

— Съгласен съм. Но няма никаква Амелия, дъщеря или съпруга, в никой архив. Странно е — като се има предвид кога е построена къщата, — че изобщо няма сведения за жена, починала в нея на възраст между двайсет и трийсет и няколко години. По-стари или по-млади — да. — Сложи папката най-отгоре. — Най-интересният смъртен случай тук е станал през 1890-та. Един от предците ти от мъжки пол — Богарт Харпър, счупил врата си и още няколко кости, като паднал от терасата на втория етаж. От писмата, в които прочетох за трагедията, разбрах, че е бил твърде увлечен в сексуална игра с жена, но не съпругата му. Полетял през парапета и повлякъл и партньорката си. Когато хора от семейството стигнали до него, бил мъртъв, но с възпълното си тяло омекотил удара за гостенката си, която се приземила върху него и се отървала само със счупен крак.

— И срам за цял живот, предполагам.

— Доста вероятно. Имам списък с имената на всички жени, починали тук. Събрах и сведения за слугини, починали в къщата, но никоя не отговаря на критериите. Получих информация от адвокатката, за която ти казах. — Започна да рови в друга папка. — Потомка на икономката по времето на Реджиналд Харпър. Всъщност тя откри, че е имала трима предци, работили тук. Икономката, чичо й, които бил градинар, и по-млада братовчедка, помощничка в кухнята. С нейна помощ успях да съставя подробна история и на този род. Въпреки че нищо от нея няма да ти бъде от полза, предположих, че ще поискаш копие.

— Да, искам.

— Адвокатката все още търси информация, когато намери време. Запалила се е. Може би ще имаме късмет.

— Ти свърши огромна работа.

— Ще можеш да прегледаш схемите и да научиш нещо повече за втория братовчед на прапрачичо си по майчина линия. Но това няма да ти помогне.

— Грешиш. — Роз огледа планината от папки и таблото зад Мич, отрупано с бележки, снимки и ръчно начертани схеми. — Помага ми. Едва сега узнах неща, които би трябвало отдавна да науча. За прелюбодеянията на злочестия Бо, за кръчмарските подвизи на Люсибел и за другите, които оживяха пред мен благодарение на теб.

Тя се изправи, застана срещу таблото и огледа лицата и имената. Някои от тях й бяха познати колкото нейното собствено, а други й се струваха напълно чужди хора.