Нора Робъртс - Черна роза

— Какво сбиване? — полюбопитства Гевин. — Бой с юмруци ли?

— Не беше бой с юмруци. — Роз му подаде филийката. — Хората преувеличават, младежо. Така е, откакто свят светува.

— Да не би да си ритнала някого по муцуната?

Роз повдигна вежди срещу Люк.

— Метафорично би могло да се каже, че съм сритала нечий задник.

— Какво значи „мета…“

— „Метафора“ означава остроумно да оприличиш нещо на нещо друго. Тази сутрин мога да кажа, че се чувствам като котка, изяла канарче. — Намигна на Люк. — Това означава, че съм доволна и щастлива. Но дори не съм го докоснала.

— Кого? — попита Стела.

— Брайс Кларк — отговори Дейвид, докато наливаше още кафе. — Разузнавателната ми мрежа работи по-бързо от скоростта на светлината. Чух за случилото се още снощи, преди единадесет централно часово време.

— И не каза на никого? — Хейли го изгледа навъсено докато настаняваше Лили на високото й столче.

— Всъщност чаках всички да се съберем, преди да заговоря за това. А, ето го и Харпър. Казах му, че присъствието му на закуска тази сутрин е желателно.

— Наистина, Дейвид, не е станало нищо особено трябва да се приготвя за работа.

— Напротив. — Мич поклати глава над кафето си. — Беше изключително. Тази жена тук — задържа погледа си върху лицето на Роз — е изключителна.

Тя хвана ръката му под масата и ласкаво я притисна. Безмълвен знак на благодарност, че успява да се държи, сякаш вечерта не се е случило нищо, което да помрачава настроението.

— Какво има? — настоя да узнае Харпър. — Ще ядем омлети? По какъв случай ще ядем омлети?

— Майка ти ги обича, а се нуждае от презареждане, защото снощи е изразходвала доста енергия — обясни Дейвид.

— Стига глупости — смъмри го Роз със сподавен смях.

— Какво е станало снощи? Къде си изразходвала енергия?

— Виждаш ли какво пропускаш, като не ходиш в клуба? — засмя се Дейвид.

— Ако някой не ни разкаже час по-скоро, ще полудея. — Хейли даде на Лили шишенцето със сок и седна. — С всички подробности.

— Няма много за разказване — започна Роз.

— Аз ще говоря. — Мич отвърна на одобрителния й поглед. — Тя би премълчала някои неща. Е, изкопчих част от подробностите от нея, защото не присъствах, а други — от сина си. Но ще се постарая да се получи свързан разказ… и въздействащ.

Започна от краткия разговор до масата на семейство Форестър, продължи със сцената в умивалнята и драматизира словесната престрелка между Роз и Брайс в коридора.

— Господи, излезли са докато си говорила с онзи… — Хейли прочисти гърлото си и в присъствието на децата не изрече хрумналата й дума. — Мъж.

— Той стоеше с гръб към тях — обясни Мич. — Сякаш беше режисирано.

Хейли пъхна в устата на Лили парченце яйце и зяпна Роз.

— Супер! Като устроена клопка.

— Излязоха в най-подходящия момент — съгласи се Мич. — Да беше видял майка си, Харпър. Хладнокръвна и непоклатима като айсберг. И също толкова опасна.

— Тази сутрин метафорите нямат край — отбеляза Роз.

— Няма ли да ходим на работа?

— Виждал съм я такава. — Харпър набоде парче омлет.

— Страховита е.

— Стоях на такова място, че ясно видях реакцията на дамите — продължи Мич. — Беше невероятно. Той се хвалеше как ще продължи с измамите, телефонните обаждания, кредитните карти и прочее и че никой няма да го хване. Обиди Куил, нарече Манди „глупачка“. Самозабрави се, а Роз просто стоеше… и дори не му хрумваше, че току-що е стоварила брадвата върху врата му. Окото й не мигна, само го подканваше да продължава да бърбори, докато онова… — Сети се за децата. — … жалко нищожество се закопа със собствените си думи. После, когато свърши, му даде знак да се обърне и да погледне зад себе си. И се оттегли. Беше страхотна.

— Предполагам, че са го нападнали като бесни кучета — задъхано каза Стела.

— Почти. Явно се е опитал да се измъкне с приказки, да ги убеди, че всичко е недоразумение, но блондинката изпаднала в истерия. Крещяла, плачела и му удряла плесници. Другата изтичала право при съпруга си, разказала му и той разбрал, че заради опитите на Брайс за отмъщение е загубил един от най-ценните си клиенти. Побеснял и както каза синът ми, разблъскал хората, за да стигне до него, и го повалил с един юмрук. Всички наскачали, полетели чаши, блондинката се нахвърлила върху Брайс и започнала да го драска и хапе.

— Боже! — промълви Гевин със страхопочитание.

— Успели някак да ги разтърват, но отново се намесил Куил и тогава едва усмирили и него .