Нора Робъртс - Черна роза

— Винаги съм харесвал това у теб.

— Добре — каза тя, когато спряха пред клуба. — Защото тази вечер няма да мога да го скрия.

Мич с интерес наблюдаваше взаимоотношенията в тази компания. Официални тоалети и превзети маниери, приличащи на лъскавата обвивка на нещо, което в основата си представляваше гимназистки синдром. Хората седяха на групички на масите, в сепаретата или на стратегически места, откъдето можеха да виждат другите групи. Имаше няколко пеперуди, които прелитаха от маса на маса размахваха криле и поглъщаха клюките като нектар, а после пърхайки, продължаваха към следващата.

Една от най-обсъжданите теми се оказа модата. Безброй пъти чу вариации на тема: „Горката, сигурно е била пияна, когато си е купила тази рокля“.

Бе вкусил малка доза от това на коледното парти у Роз, но този път бе неин кавалер и забеляза, че това значително промени динамиката.

Приемаха го като новия ученик в класа.

Не можеше да каже колко любопитни погледи привлече, колко пъти му задаваха въпроси кой е и от чия фамилия е. Въпреки приветливия им тон, имаше чувството, че трябва да напечата автобиографията си и да я раздаде на всички.

Възрастта варираше от хора, танцували в ритъма на суинга, който свиреше групата, когато този стил е бил на мода, до такива, които навярно го смятаха за твърде ретро.

В края на краищата, реши той, докато дискретно избягваше да разкрива пикантни подробности от работата си за семейство Харпър пред една любопитна двойка, това бе интересно ново преживяване за мъж със смокинг под наем.

Забеляза Джош и използва сина си като спасение от неудобните въпроси.

— Извинете току-що пристигна синът ми. Трябва да поговоря с него.

Мич си проправи път между смокингите и вечерните рокли.

— Хей, добре си се издокарал. — Той обви ръка около раменете му и се усмихна на дребничката брюнетка до него. — Ти сигурно си Шелби.

— Да, господине. А вие сигурно сте бащата на Джош. Много прилича на вас.

— Е, вече се запознахте. — Джош се огледа наоколо. — Хубаво заведенийце.

Балната зала бе украсена с примигващи лампички и гирлянди от пролетни цветя. Сервитьорите пъргаво обслужваха гостите на бара или сновяха между тях с табли с напитки и хапки. Заблестяха диаманти и заискряха изумруди, когато двойките превзеха дансинга със стъпките на песента „Sing, Sing, Sing“ на Гудман .

— Да, също като във „Филаделфийска история“.

— Какво?

Мич погледна Джош със съжаление.

— И преди „Терминатор“ се правеха филми.

— Щом казваш, татенце. Къде е гаджето ти? — попита синът му.

— Изчезна някъде. А, ето я, идва насам.

— Извинявайте, заприказвах се и не можах да се измъкна. Здравей, Шелби. Изглеждаш чудесно.

— Благодаря, госпожо Харпър. Страхотна рокля. Джош ми каза, че ще дойдете с баща му.

— Радвам се най-сетне да се запозная с теб, Джош. Баща ти не престава да говори за теб.

— Както и аз за него. Да седнем някъде и да видим кой какво е говорил за другия.

— С удоволствие.

— Виждам родителите си ето там. — Шелби кимна към една маса. — Искам да те запозная с тях, Джош, баща ти също. След като изпълня дълга си, можем да потанцуваме.

— Щом планът е такъв. Татко каза, че разбирате от растения, госпожо Харпър.

— Роз. Да, така е.

— А той ги убива — добави Джош, докато вървяха между хората.

— Видях го с очите си.

— Повечето се самоубиват още щом го видят.

— Млъкни, Джош.

— Искам да бъде предупредена — широко се усмихна той на баща си. — Шелби каза, че живеете в онази великолепна къща, покрай която минахме.

— Семейството ми живее в нея от много години.

— Огромна е и изглежда супер. — Джош леко извърна глава към баща си със закачлива усмивка. — Напоследък татко прекарва доста време там.

— Работя — промълви Мич и смушка сина си в ребрата, както навярно често бе правил през годините.

— Надявам се скоро и ти да ми погостуваш.

Роз се спря до масата, на която Джан и Куил разговаряха с приятели.

— Привет на всички. — Както очакваше, Джан застина и леко пребледня. Роз нарочно се наведе и бързо я целуна по бузата. — Изглеждате прекрасно.

— Мамо, татко. — Шелби представи всички един по един. — Това са Джош Карнеги и баща му, доктор Мичъл Карнеги. Родителите ми, Джан и Куил Форестър, и господин и госпожа Рентоу.

Куил, набит мъж с умело прикрито плешиво теме, се изправи, за да стисне ръката на Мич, после на Джош и накрая кимна на Роз.

— Как си, Розалинд?

— Чудесно, Куил. Как е бизнесът?