Нора Робъртс - Черна роза

Той застина за миг, но кимна:

— Върви.

— Радвам се да го чуя. Джан, Шелби е станала истинска красавица. Сигурно много се гордееш с нея.

— Разбира се. Не знаех, че познаваш кавалера й.

— С баща му сме големи приятели. — Роз засия и хвана Мич под ръка. — Всъщност Мич прави проучване за историята на семейство Харпър. Разкрива всичките ни тайни и скандали. — Шеговито завъртя глава и се засмя. — Тук, в Шелби Каунти, обожаваме скандалите, нали?

— Ето откъде ми е познато името ви — обади се Рентоу. — Чел съм една от книгите ви. Интересувам се от родословия. Интересна тема.

— Съгласен съм. Историята на семейство Харпър ме събра с Роз. — С галантен жест Мич повдигна ръката й към устните си. — Винаги ще съм благодарен на предците й.

— Знаете ли — продължи Рентоу, успях да проследя собственото си родословие до династията Файф в Шотландия.

— Наистина ли? — Мич се заинтригува. — Потомък на Дънкан Пфайф, преди да промени изписването на името?

— Да, точно така. — Рентоу завъртя стола си към него с явно задоволство. — Искам да направя по-подробни проучвания. Предполагам, че вие можете да ми помогнете.

— С удоволствие.

— Какво ще кажете всички да поседнем за малко? — предложи Шелби. — Ще се опознаете, докато…

— Очакваме други приятели — прекъсна я Джан. — Масата ни е заета. Сигурна съм, че Розалинд и доктор Карнеги могат да си намерят друга. Така на всички ще ни бъде по-удобно.

— Мамо! — укорително прошепна Шелби.

Роз се усмихна приветливо и отвърна:

— Вече имаме маса, благодаря. Всъщност се канехме да отвлечем тази красива млада двойка. Шелби, искаш ли да ти покажа къде сме седнали, а Джош и Мич да ни донесат по нещо за пиене?

Тя хвана момичето под ръка и заедно се отдалечиха.

— Госпожо Харпър… съжалявам, госпожо Харпър. Не разбирам какво става.

— Не се тревожи. Да поседнем и да ми разкажеш как се запозна с този красив младеж, преди да се върнат. Можеш да ме наричаш Роз. В края на краищата тук сме на двойна среща.

Роз предразположи момичето с непринуден разговор, докато кавалерите им донесоха напитки и мезета. Едва когато Джош поведе Шелби към дансинга, даде воля на гнева си:

— Не биваше да поставя момичето в неудобно положение. Ако имаше капка мозък в злобната си глава, щеше да се досети, че няма да седна при тях. Толкова мило момиче. Никак не прилича на майка си.

— Ти заглади положението. Една от причините да се откажа от преподаването бе да се отърва от подобни дребни злобни подмятания. Но където и да отиде човек, неизбежно се сблъсква с тях, нали?

— Предполагам. И аз се старая да стоя настрана. Но от време на време трябва да се появявам в обществото.

— Не си единствената — каза той и преплете пръсти с нейните над масата. — Ще се разстроиш ли, ако ти кажа, че току-що влезе Брайс Кларк със същата блондинка, с която се опита да провали твоето парти?

Ръката й застина в неговата, но после бавно се отпусна.

— Предчувствах, че ще дойде. Е, какво от това? Ще отида до тоалетната, за да се поосвежа. Няма да направя нова сцена на публично място, обещавам ти.

— Не бих те упрекнал.

— Добре е да знам това, в случай че не успея да се справя с думи.

Роз стана, излезе от залата и тръгна по коридора към тоалетните.

Докато подсилваше червилото си, мислено си изнесе лекция на тема достойно държане.

„Не се принизявай до неговото ниво — с каквото и да те провокира. Не допускай онази глупачка да те въвлече в женски бой, въпреки че би могла да я повалиш на земята с разкървавена уста, без да си счупиш дори един нокът. Недей…“

Роз прекъсна лекцията в съзнанието си, когато влезе Сиси.

— Едва се избавих от онази досадница Джъстийн Люкс. Господи тази жена може да проглуши ушите ти с приказки, без да каже нищо интересно. Исках да дойда на вашата маса. Кълна се Роз, изглеждаш великолепно.

— Мисля, че съм надминала себе си. Как мина гостуването на свекърва ти?

— Гледаше като халосана с тиган по главата. Честна дума, скъпа, не намери нищо за критикуване, но трябваше да залея блузата си с вино, за да отвлека вниманието й, когато започна да разпитва за един от храстите. Онези с извитите на дъга клони и бели цветове. Ухаят страхотно.

— Увивен жасмин.

— Предполагам. Както и да е, дължа ти живота си. Онова момиче на масата ти не е ли дъщерята на Джан?

Сиси застана пред огледалото и заоправя прическата си.

— Да, случайно излиза със сина на гаджето ми.

— Изгарям от нетърпение да се запозная и с двамата. Обичам да добавям имената на красиви мъже към списъка на познатите си. Навярно си видяла Брайс, когато влезе. — Сиси отмести поглед от отражението си в огледалото към лицето на Роз. — Отървах се от Джъстийн, за да не се наложи да разменям любезности с него. Не знам дали си чула последната новина, но…