Нора Робъртс - Черна роза

Влязоха Джан и Манди и тя прехапа устни. И двете се спряха, но докато Джан изглеждаше готова да избяга, Манди тръгна с гневна походка към Роз, заплашително размахвайки пръст.

— Ако не престанеш с този тормоз, ще поискам съдебна заповед за арестуването ти.

С шеговита усмивка Роз извади пудриерата си.

— Не мисля, че присъствието ми на сбирка на кънтри клуба може да се нарече тормоз, но утре сутринта ще се обадя на адвоката си.

— Отлично разбираш какво имам предвид. Обадила си се от мое име в козметичния салон и си отменила всичките ми процедури. Звъниш ми по телефона денем нощем, а когато вдигна, затваряш.

Роз нехайно напудри носа си.

— И защо да правя всичко това?

— Не можеш да се примириш с факта, че ще се омъжа за Брайс.

— До това ли се стигна? — Роз затвори пудриерата. Дълбоко в себе си мислено затанцува от злорадство. Щом Брайс си бе намерил нова богата жертва, щеше да остави нея и семейството й на мира. — Е, въпреки грубото ти държание, искрено ти съчувствам.

— Зная какво причиняваш и на Брайс, и на Джан, защото се застъпи за мен като приятелка.

— Не съм сторила нищо лошо на никого от вас. — Роз хвърли поглед към Джан. — И не ме интересува какво ти се е случило.

— Някой се е обадил на един от най-ценните клиенти на Куил представяйки се за мен — сухо каза Джан. — Тази подла пиянска постъпка коства на Куил цяло състояние.

— Съжалявам да го чуя, Джан. Ако наистина вярваш, че съм способна на нещо подобно, няма да губя и твоето, и моето време да те убеждавам в противното. Извини ме.

Роз тръгна и чу Сиси гневно да просъсква:

— Джан, как може да си толкова слабоумна?

Вратата се затвори след нея.

Вървейки по коридора, изведнъж застина, когато видя Брайс, облегнат на стената. С надеждата да избегне сцена, тя се обърна и пое в обратната посока.

— Бягаш, а? — Гласът му прозвуча подигравателно. — Изненадваш ме.

Роз се спря. „Ще трябва отново да си поговоря с него, колкото и да ми е неприятно“, помисли си тя.

— А ти с нищо не можеш да ме изненадаш.

— О, мисля, че го правя. И ще продължа. Не бях сигурен дали ще си тук тази вечер. — Изражението му стана лукаво и самодоволно. — Дочух отнякъде, че си прекратила членството си.

— Слуховете често се оказват лъжи. Кажи ми, Брайс, за какво полагаш всички тези усилия? Писане на писма, телефонни обаждания, подправяне на кредитни карти с риск да повдигнат срещу теб криминални обвинения.

— Не знам за какво говориш.

— В момента тук няма други хора, освен теб и мен. — Тя посочи към дългия празен коридор. — Е да караме направо. Какво искаш?

— Всичко, което мога да получа. Никога не ще успееш да докажеш, че съм се обаждал по телефона или че съм използвал кредитни карти. Много съм внимателен. И много хитър.

— Докога мислиш да продължаваш?

— Докато ми омръзне. Вложих много време и усилия в теб Роз, а ти ме разкара. Не ми харесва да ме отхвърлят. Разбира се, ако ми направиш лично финансово предложение…

— Това никога няма да стане.

— Изборът е твой. — Брайс сви рамене. — Има още неща, с които мога да те тормозя. Мисля, че накрая ще се предадеш. Зная колко държиш на репутацията си в Шелби Каунти.

— Не мисля, че знаеш. — Роз не откъсна поглед от очите му дори когато вратата на умивалнята се отвори на няколко крачки от тях. — Не можеш да ме засегнеш сериозно, колкото и лъжи да разпространяваш, колкото и хора да се хващат на въдицата ти. Куил не е пълен глупак и скоро ще разбере, че го водиш за носа. И ще му струва скъпо.

— Надценяваш го. Алчен е, а аз знам как да печеля, залагайки на хорската алчност.

— Самият ти я притежаваш в изобилие. Кажи ми, с колко си завлякъл горката Манди досега?

— Не съм й взел нищо, което не може да си позволила да загуби. Както и на теб, Роз. — Прокара пръсти по бузата й и тя не се отдръпна. — Получаваше нещо ценно срещу парите си и ако не беше толкова тесногръда, все още щяхме да сме заедно.

— Ако не ме бе ограбил и не ми бе изневерил с позната в собствения ми дом, може би… така че трябва да съм ти благодарна за това. Кажи ми, Брайс, с какво те привлича Манди?

— Богата е, но ти също беше. Освен това е млада, за разлика от теб, и удивително глупава, също за разлика от теб. Загряваш малко бавно, но никога не си била глупачка.

— Наистина ли ще се ожениш за нея?

— Тя мисли така. — Брайс извади позлатена запалка, леко щракна капачето и отново го затвори. — Кой знае? Богата млада, доверчива. Може би е идеалната съпруга за мен.