Нора Робъртс - Червена лилия

Първото, което Хейли зърна, бе огромна кукла с буйни огненочервени коси и миловидно, глуповато усмихнато лице.

— О, страхотна е! Голяма е почти колкото Лили.

— Това беше идеята. Мич я забеляза пръв и не ни оставаше друго, освен да я вземем за нея. Какво ще кажеш, сладурче?

Лили пъхна пръстче в окото на куклата, дръпна косите й и преливайки от радост, седна на пода да се запознае с нея.

— Ще й даде име още преди втората си годинка и ще я запази в стаята си, докато стане време да учи в колеж. Благодаря, Роз.

— Не сме свършили. В един малък магазин имаше най-прекрасните дрешки на света. — Роз започна да ги изважда една по една от чантата пред смаяния поглед на Хейли. Меки памучни роклички с къдрички и дантели, от дънков плат с бродерии… — Погледни това гащеризонче, кой би могъл да му устои?

— Красиви са, прелестни! Не зная как да ти благодаря. Тя няма… баба или някой друг, който да я глези така.

Роз повдигна вежди, сгъна гащеризончето и се пошегува:

— Харесва ми да се смятам за почетна баба. Няма да припадна от ужас, ако малката ме мисли за такава.

— Такава късметлийка съм. И двете сме късметлийки.

— Тогава защо не се радваш?

— Не зная. Напоследък в главата ми се въртят толкова въпроси. — Хейли повдигна ръка, за да изтрие влагата в очите си. — Къде се намирам, как се озовах тук и какъв би бил животът ни, ако бях сама с Лили, както очаквах.

— С умуване какво можеше да се случи няма да стигнеш далеч.

— Зная, просто се чувствам толкова добре при теб. Но знам, че трябва да потърся свое място.

— Място за какво?

— За живеене.

— Не ти ли харесва тук?

— Това е най-прекрасната къща, която съм виждала.

Тя, Хейли Филипс от Литъл Рок, живееше тук, в къща с приемна, обзаведена с изящни антики, с дълбоки меки мебели и големи прозорци, от които се разкриваше красивото имение.

— Помислих си, че трябва да си потърся жилище, но поне засега нямам желание. — Сведе очи и се загледа в Лили, която се опитваше да влачи куклата из стаята. — Ала искам да ми кажеш, когато сметнеш, че е време да започна да търся. Знам, че сме достатъчно близки, за да бъдеш откровена с мен.

— Добре, значи се разбрахме.

— Да.

— Не искаш ли да видиш какво съм донесла и за теб?

— Купила си ми подарък? — Бледосините очи на Хейли засияха в очакване. — Обожавам подаръци. Не се срамувам да го призная.

— Надявам се, че този ще ти хареса.

Роз извади от чантата кутийка и й я подаде.

Без да губи време, младата жена повдигна капачето.

— О, великолепни са!

— Реших, че червен корал ще ти подхожда най-много.

— Страшно ми харесват! — Хейли извади обиците, повдигна ги към ушите си и се втурна към едно от старинните огледала на стената, за да види как й стоят. Трите екзотични камъчета на всяка от тях висяха на лъскави триъгълни пластинки от сребро. — Фантастични са! Господи, подарък за мен от Аруба! Не мога да повярвам. — Изтича обратно при Роз, която я прегърна, заливайки се от смях. — Много са красиви. Благодаря ти. Нямам търпение да ги сложа.

— Можеш да се похвалиш с тях довечера, ако искаш. Стела, Лоугън и момчетата ще дойдат за вечеря. Дейвид настоява за тържествено посрещане.

— Но вие сигурно сте уморени…

— Уморени ли? На колко години съм? На осемдесет? Все пак се върнах от почивка.

— Меден месец — поправи я Хейли с дяволита усмивка. — Едва ли сте си почивали.

— Спяхме до късно всяка сутрин, умнице.

— В такъв случай ще има купон. С Лили ще се качим да се издокараме.

— Ще ти помогна с всичкия този багаж.

— Благодаря. Роз? — Хейли вече бе напълно спокойна и сияеше. — Много се радвам, че се върнахте.

Забавно бе да сложи новите си обици, да облече Лили с един от красивите й нови тоалети, да се посуети и за себе си, и за дъщеря си. Завъртя глава само заради удоволствието да усети как косите й се развяват и обиците й се поклащат.

„Ето — помисли си тя, — край на празнотата и апатията“. Тържествувайки, обу и новите си обувки. Черните сандали с тънки каишки й паснаха идеално.

— А и бяха с намаление — каза тя на Лили. — Това означава, че са по-интересни от някакъв транквилант или нещо подобно.

Чувстваше се страхотно с късата си секси рокля, високи обувки и нова прическа. Сложи си червило.

Завъртя се пред огледалото и зае поза като фотомодел. Може би бе твърде слаба, но не можеше да промени теглото си. Все пак дрехите й стояха добре. Не висяха като на закачалка. В съчетание с нова прическа, обувки и обици се получаваше нещо. Тя се усмихна и бодро изрече на глас: