Нора Робъртс - Всичко е любов

— Не можеш да организираш едно ухажване като кампания, сенаторе. Особено с някой, който знае много от ходовете.

— Интересна мисъл. — В очите му и в ъгълчетата на сериозната му усмивка трепна смях. Шелби откри, че пръстите я сърбяха да докосне лицето му. — Трябва да признаеш, че бях ясен. Не съм дал никакви обещания, които няма да изпълня.

— Аз не съм ти избирател.

— Това не променя моята платформа.

Тя поклати глава, едновременно ядосана и развеселена.

— Няма да споря с теб на твоя територия. — Вдигна отново поглед към него, като ровеше из салатата. — Предполагам, че си видял снимката във вестника.

— Да. — Подразнила се е, разбра той, въпреки че говореше безгрижно и с усмивка. — Стана ми приятно да си спомня точно този момент. Съжалявам, че те е разстроила.

— Не ме разстрои — възрази Шелби малко прекалено бързо и с лека досада поклати глава. — Не точно. — Келнерът отнесе чинията от салатата и на нейно място сложи консомето. Шелби започна разсеяно да го разбърква. — Сигурно просто ми напомни доколко си пред очите на обществото. Това никога ли не те дразни?

— От време на време. Публичността е неотделима част от моята професия. Тя може да е средство за постигане на целта, а може да е и голяма досада. — Искаше му се да я види да се усмихва. — Разбира се, интересно ми е каква ще е реакцията на баща ми, като разбере, че съм бил в зоологическата градина с една Кембъл.

Шелби се разсмя и лекото напрежение в раменете й се разсея.

— Да не се страхуваш за наследството си?

— Повече се страхувам за кожата си. По-скоро за слуха си. Всеки момент очаквам телефонът да иззвъни и да ми проглушат ушите.

Тя се усмихна и вдигна виното си.

— Позволяваш ли му да си мисли, че те е страх от него?

— Понякога. Това го прави щастлив.

Шелби взе една кифличка, разчупи я на две и предложи половината на Алън.

— Ако беше умен, щеше да стоиш по-далеч от мен. Наистина не бива да рискуваш да ти се спука тъпанчето. После ще ти бъде трудно да чуваш какво заговорничи опозицията в съседната стая.

— Мога да се справя с баща си… Когато му дойде времето.

Тя си гризна от кифличката и го погледна втренчено.

— Искаш да кажеш, след като се справиш с мен?

Алън вдигна чашата си за наздравица.

— Точно така.

— Алън… — Шелби отново се усмихна, вече по-уверена след виното и храната. — Няма да се справиш с мен.

— Ще видим — отвърна той весело. — Агнешкото ти идва.

Би могло да й се иска да не й бе толкова приятно. Би могло да й се иска Алън да не успяваше толкова лесно да я накара да се засмее. Или да не бе успял да я убеди да се разхождат под дъжда, за да зяпат по витрините и да гледат хората, а после да изпият по една последна чаша вино в едно претъпкано кафене.

Би могло да й се иска, но не й се искаше. За пръв път тази седмица Шелби можеше да се засмее, да се отпусне и да си прави удоволствието без усилия. Щеше да има последствия — винаги имаше последствия. Утре щеше да мисли за тях.

Често някой прелиташе покрай масата им, поздравяваше я и хвърляше любопитен поглед към Алън. Това й напомняше, че задимените малки клубове бяха нейна територия, а балетните премиери — негова. Това бе още нещо, за което щеше да мисли утре.

— Здравей, красавице.

Нечии ръце се опряха на раменете й. Шелби вдигна поглед.

— Здравей, Дейвид. Здрасти, Уенди.

— Хей, нали тази вечер трябваше да ни се обадиш — напомни й Дейвид. Пианистът засвири нещо страстно и пулсиращо. Дейвид неволно се огледа. — Отидохме на новото представление във „Форд“ без теб.

Уенди, нежна и грациозна, със спускаща се до кръста вълниста коса, се усмихна и обви ръка около кръста му.

— Нищо не си изпуснала.

— Аз… — Шелби хвърли един поглед към Алън. — Малко се поразходих. Запознайте се, Алън, Дейвид и Уенди.

— Приятно ми е — усмихна се Алън на брадясалия мъж. — Заповядайте при нас.

— Благодаря, ала точно излизаме. — Дейвид разроши косата на Шелби и бързо пийна от чашата й. — Утре ще трябва да свиря на една сватба.

— Дейвид още се чуди как да свири на нашата сватба следващия месец. Ей, по някое време трябва да ти се обадя да питам откъде да взема онези гръцки специалитети, за които ми беше разказвала. — Уенди се усмихна приятелски на Алън. — Шелби казва, че узото оживява празненството. Хайде, ще се видим по-късно — добави тя и задърпа Дейвид за ръката.

Алън ги проследи с поглед как се провират между масите към вратата.

— Бързо действа — отбеляза той и вдигна виното си.