Нора Робъртс - Всичко е любов

— Не съм мислила за теб — сопна се Шелби и при тази нова лъжа я прободе чувство за вина. — Добре, и какво, ако съм си мислила? — Опита се да издърпа ръката си, ала той просто вплете пръсти в нейните и я задържа. Това бе обикновен, общоприет жест, какъвто един възпитан мъж би направил на обществено място, без да привлече любопитни погледи. Въпреки че го знаеше, въпреки че се опитваше да му се надсмее, Шелби усети как по пръстите й се разлива удоволствие.

— Чувствах се зле, защото се държах лошо. След твоето поведение тази вечер съжалявам само, че не съм била по-лоша. Мога да бъда — добави заканително.

Алън само се усмихна. В този момент Марио донесе на масата бутилката. Без да откъсва поглед от Шелби, Алън опита виното и кимна:

— Много добре. Има аромат, който остава часове наред. По-късно, когато те целуна, вкусът още няма да е изчезнал.

Кръвта забуча в ушите й.

— Аз съм тук само защото ти ме довлече.

За негова чест Марио не разля нито една капка, докато ги слушаше.

Алън продължаваше да се усмихва и очите на Шелби пламнаха.

— И тъй като не ми даваш ключовете, просто ще отида до най-близкия телефон и ще извикам ключар. Ти ще платиш сметката.

— След вечеря — предложи той. — Харесва ли ти виното?

Тя се намръщи, вдигна чашата си и я изпи до половината.

— Много е хубаво. — Очите й го гледаха дръзко. — Това не е среща, нали знаеш.

— Започва да прилича повече на парламентарна препирня, не мислиш ли? Още малко вино?

Отново това спокойствие. Искаше й се да заудря с юмруци по масата. Това щеше да даде хляб на клюките, помисли Шелби и усети, че се изкушава. Падаше му се. После си спомни за клюкарската бележка във вестника и стисна зъби. Сви рамене и го остави да напълни чашата й догоре. — Виното и свещите няма да ти помогнат.

— Така ли? — Реши да не й напомня, че колкото той държеше ръката й, толкова и тя неговата. — Е, реших, че е време за нещо по-традиционно.

— Наистина ли? — Шелби не можа да сдържи усмивката си. — Тогава трябваше да ми донесеш кутия шоколадови бонбони и букет от рози. Това е традиционното.

— Знаех, че би предпочела дъга.

— Прекалено много знаеш! — Тя грабна менюто, което бе оставил келнерът до лакътя й, и се скри зад него. След като я бе домъкнал тук в този дъжд, можеше и да хапне. Да се натъпче, поправи се Шелби. Апетитът й се бе върнал с пълна сила. Както и жизнеността й, призна си тя неохотно. В момента, в който го видя отново, апатията й изчезна.

— Готова ли сте с поръчката, госпожице Кембъл? Шелби вдигна очи към келнера и се усмихна:

— Да. Морска салата с авокадо, консоме, агнешко каре със сос беарнез, печени картофи и артишок. По-късно ще прегледам менюто с десертите.

Келнерът записа дългата поръчка, без да мигне.

— Сенаторе?

— Салатата на заведението — каза Алън и се усмихна на ироничното й изражение. — И скариди. Както виждам, разходката под дъжда ти е отворила апетит.

— След като така или иначе съм тук, бих могла да изям една-две хапки. Е… — С една от резките смени на настроението си, тя облегна ръце на масата и се наведе напред. — За какво ще говорим, сенаторе? Как вървят нещата в Белия дом?

— Постоянно в движение.

— А, класическа сдържаност. Работил си ден и нощ, за да спреш законопроекта на Брайдърман. Добре свършено, принудена съм да призная. После проекта ти за защита на животните. Имаш ли някакъв напредък в опитите да получиш федерално финансиране?

— Има няколко стъпки в тази насока. — За момент я погледна замислено. Бе много добре осведомена като за жена, която храни такава омраза към политиката. — Кметът се въодушеви да организираме тук същите приюти, каквито направихме в Бостън. Засега ще трябва да разчитаме най-вече на дарения и доброволци. Ще ни трябва още много, преди да можем да се надяваме на средства за изграждането им в цялата страна.

— Предстои ти дълга битка, като се има предвид настоящото финансово положение и съкращенията в бюджета.

— Знам. Накрая ще победя. — Лека усмивка докосна устните му. — До един момент мога да съм много търпелив, а след това мога да стана много… Настойчив.

Шелби не вярваше много на блясъка в очите му и замълча, докато сервираха салатите.

— Подразнил си някои хора в случая с Брайдърман. Ще ти го върнат.

— Такива са правилата на играта. Нищо, което си заслужава, не се получава без усложнения. Аз… — отново доля чашата й — обичам да ги преодолявам.

Тя този път не си направи труда да се престори, че не го е разбрала. Бодна си от салатата и замислено я изяде.