Нора Робъртс - Сълзите на луната

— Няма да позволим това да обърка нещата. — Пръстите им се преплетоха. — Не искам нито той, нито някой друг да застава между нас. Моля те, не искай от мен да го отблъсна.

— За да се чувстваш права, а аз виновна? — Върху устните й се появи бледа усмивка. — Мога да си хвана мъж, когато реша. Но… — Наклони глава. — Искам да ми кажеш нещо.

— И какво е то?

— Целува ли така добре, както си представяш само като го погледнеш?

— Когато иска, успява да стопи всички кости в тялото ми.

Мери Кейт въздъхна.

— Имах подобно предчувствие.

Отиде пеша до къщурката, но при пристигането умът й не бе по-бистър, отколкото на тръгване. Ще вали дъжд, прецени Брена, като имаше предвид как грее слънцето през облаците.

Хубав ден да поседиш сгушен до камината. Но от комина на къщурката на Хълма на феите не се виеше, разбира се, никакъв пушек. Шон почти винаги забравяше такива неща.

Колата му я нямаше, затова й хрумна, че е отишъл на черква. Ще го изчака. Мина през градинската порта и погледна нагоре. Почти очакваше да види как лейди Гуен я наблюдава със спокойните си зелени очи. Ала нищо не помръдна.

Влезе вътре и се препъна в ботушите му, захвърлени, където ги бе събул снощи. По подметките имаше доста кал. Побутна ги настрана с крак и влезе в малката всекидневна, за да запали огън.

По пианото се виждаха разпръснати нотни листа, а празна чаена чаша небрежно бе оставена върху масата. Както и тумбесто зелено шише с китка цветя от градината.

Сеща се за такива неща, мина й през ума. Няма да му хрумне да си почисти ботушите — а и самата тя често забравяше, — но отделя време да набере цветя.

Защо на самата нея не й идват наум такива работи? Обича къщи с цветя, а и със свещи, поставени на различни места. Съчетанието от аромата им прави въздуха така уханен. Би се сетила да почисти комина, да постави парчета торф или цепеници до камината, но не и за малките детайли, които превръщат една къща в дом.

Да закачиш пердетата е едно, реши тя, но да мислиш за дантели и тюл — съвършено друго.

Огънят се разгоря, тя се надигна и отиде до пианото.

Тук ли е работил снощи, запита се тя. Беше й се разсърдил. Тук ли сяда да се потопи в работа, когато е сърдит или когато иска да си помечтае?

Сърцето му е в неговата музика. Свъси вежди и започна да преглежда листата, изписани с ноти и думи. Ако е вярно, защо оставя музиката си разхвърляна по този начин? Защо не предприеме нещо за готовите песни?

Как може толкова много да държи на човек, комуто липсва елементарен подтик? За един мъж определено не е достатъчно да носи такава светлина в себе си, ако не я използва за нещо.

— Перлите, разсипани в краката ти — прочете тя на глас попадналата пред очите й строфа, — са лунни сълзи. При всеки удар на сърцето ми, то ридае за годините, които ни разделят. Нощ след нощ магията действа и така ще бъде до деня, когато любовта промени миналото.

Значи пее за легенди, помисли си Брена. И чака какво?

Остави листа, когато чу шума от колата му.

Беше видял пушека и се досети, че Брена е вътре. Нямаше обаче никаква представа какво ще предприеме. Оставаше му да се надява, че както при музиката, следващият куплет ще му хрумне от само себе си.

Влезе и я видя да излиза от всекидневната.

— Сутрин все още е хладно. Запалих камината.

Той кимна и попита:

— Искаш ли чай?

— Не. — Не успяваше да разгадае изражението му и това я притесняваше. — Снощи ми се разсърди. Още ли си ми сърдит?

— Вече не толкова много.

— Ами… — Чувството за неловкост бе нещо съвършено ново и нежелано. — Сметнах за редно да ти кажа, че тази сутрин поговорихме с Мери Кейт. Личен разговор.

— Значи нещата помежду ви са се пооправили.

— Определено.

— Радвам се. Надявам се след известно време и между нас нещата да бъдат пак каквито бяха.

— Вярвам, че всичко ще се оправи. След като изтъкнах недостатъците ти, тя реши, че в крайна сметка вероятно не е влюбена в теб.

Веждите му се стрелнаха нагоре.

— Много умен ход от твоя страна.

— Шон. — Сложи ръка на рамото му точно когато той се насочваше към всекидневната, и така двамата се оказаха лице в лице на прага. — Извинявам се за начина, по който оставихме нещата помежду ни снощи.

Извинявам се не са думи, които лесно се отронват от устата й, даде си сметка той. Затова оцени признанието й още по-високо.

— И аз съжалявам.

— Колкото до недостатъците ти — нямам нищо против, или поне за повечето.

Тя ухаеше на неделя, на шампоан и сапун, а очите й бяха пълни с молба за прошка.